Р. Салваторе - Духът на демона

— Но аз щях да свърша моята задача дори по-лесно, ако ти не беше там — обвини го младият човек. — Попита ли ме въобще? Великата птица дори не ме попита дали искам да участвам в мисия, в която моите умения са най-необходими!

— Не знаех, че имат заложници — отговори искрено пазителят. — Иначе планът ми щеше да е коренно различен.

— Планът ти? — излая Роджър. — Откакто си дошъл, слушам само за твоите планове!

— И не сме ли по-добре сега?

Роджър се изплю в краката на Елбраян.

— Нямам нужда от теб, птичко — изсъска той, — бих искал ти и странният ти малък приятел просто да изчезнете в гората.

— Но не и Пони — отбеляза Джуравиел.

Роджър се изчерви.

— Тя също — неуверено каза той.

Елбраян разбра, че е по-добре да не задълбава в този въпрос.

— Но ние няма да се махнем — каза той, — не и докато хората не са в безопасност в Палмарис или докато армията не тръгне на север, за да си върне градовете. Аз съм фактор в твоя живот, Роджър Локлес. И ако съм поставен начело, съм спечелил това с моя опит и работата си в северните земи. Няма да се откажа от това заради твоята глупава гордост.

Роджър потръпна, като искаше да го удари, но сдържа яда си, макар лицето му да остана алено.

— Моята отговорност е към хората, а не към теб — спокойно обясни Елбраян. — Но в групата ти имаш ценно място.

— На твой лакей?

— Искам да знаеш нещо — продължи пазителят, пренебрегвайки нелепия коментар. — В момента аз оспорвам решението да нападнете Каер Тинела. Правилният ход е да напуснете района и ще настоявам ти да ме подкрепиш.

Роджър го погледна в очите и с изненада установи, че пазителят дръзва да му заповядва.

— Това са изискванията ми към теб, Роджър Локлес.

— Заплашваш ли ме? Както По… Джилсепони с нейното идиотско проклятие?

— Казвам ти истината и нищо повече — отвърна Елбраян. — Това е прекалено важно…

Преди пазителят да може да довърши, Роджър атакува, като се опита да го удари в челюстта. Елбраян не се изненада, само вдигна ръка пред лицето си, колкото да отбие удара. А след това зашлеви Роджър и той полетя назад.

Младежът извади кинжал и понечи отново да нападне, но се спря, щом видя Буря да блести злокобно пред него.

— Битката между нас е безсмислена — каза пазителят. — Ти призна, че никога не си убивал, ала аз, за жалост, съм живял по законите на меча много, много дълго време. — И Елбраян спокойно прибра Буря в ножницата.

— Мога да се бия! — изкрещя Роджър.

— Не се съмнявам в това — отговори Елбраян, — но истинските ти умения са другаде — в това да следиш противника, да го надхитряш.

— Хитрост, която ти очевидно не оценяваш при вземането на това решение!

Елбраян поклати глава.

— Става дума за битка, а не за кражба.

— Значи аз съм не съм повече от прост крадец?

— Държиш се като разглезено дете — каза пазителят, — ако ме нападнеш и ме убиеш или пък ако аз те убия, какво ще си кажат хората, които разчитат на нас да ги ръководим?

— Не искам да те убия — каза Роджър, — само да те нараня!

И нападна с кинжала.

Лявата ръка на Елбраян удари точно под острието и хвана Роджър над китката. Преди младежът да реагира, пазителят замахна със свободната си ръка и изви с другата тази на Роджър. Младежът усети болка, но след миг бе свободен. Зае стойка веднага и се опита да контраатакува, но забеляза, че вече не държи кинжала — той беше в дясната ръка на Елбраян. Пазителят мълниеносно стрелна лявата си ръка и го зашлеви три пъти през лицето.

— Искаш ли да опиташ отново? — попита Елбраян, подхвърляйки ножа обратно в хлабавия захват на Роджър.

— Чест — прошепна Джуравиел зад пазителя.

Осъзнал, че отива твърде далеч и унижава младежа, Елбраян взе меча на Пони от Джуравиел, завъртя го и го заби в краката на Роджър.

— Ако искаш да продължим, вземи истинско оръжие — каза той.

Роджър протегна ръка към меча, но се поколеба, щом срещна погледа на пазителя.

— Мога да се бия — каза той, — но това са твоите, а не моите оръжия. Ти ми даваш малкия обикновен меч на Пони, а сам носиш магическо острие…

Преди да завърши възражението си, с едно бързо движения Елбраян извади Буря и го заби в земята до меча на Пони, сетне взе нейния.

— Ще приключим с това тук и сега — каза пазителят спокойно. — Трябваше да стане мирно, но ако се налага…

— Вземи оръжието, Роджър Локлес — каза Елбраян. — Или пък недей. Но каквото и да сториш, знай, че що се отнася до Каер Тинела, аз държа на своето. А то е да минем покрай града и Земепад и да заведем тези хора на сигурно място в Палмарис.