Р. Салваторе - Духът на демона

Роджър не чу нищо след първото изречение на пазителя. Не ставаше дума за Каер Тинела, а за честта му. За позицията на предводител, която смяташе, че заслужава, и заради жената… Спря се, не желаеше да продължава. Погледна за миг Елбраян, след това стисна изографисаната дръжка на Буря — силвърилът, обвит със синя кожа. Това бе за възмъжаването му, реши той, за смелостта му, за това дали ще контролира, или ще бъде контролиран — не от Елбраян, а от своя собствен страх.

— Първа кръв? — попита той.

— Докато някой не се предаде — обади се Джуравиел и изненада Роджър. Според нормалните правила на боя с меч първата кръв слагаше край на такова предизвикателство, но в този случай Джуравиел искаше да е сигурен, че Роджър Локлес ще получи ценен урок.

Елбраян остана спокоен, можеше да предвиди от изражението на Роджър, че нетърпеливият младеж ще нападне пръв, и то яростно.

Предвидимо Роджър атакува, втурвайки се напред и размахвайки Буря.

Елбраян посрещна удара, привел острието на своя меч надолу. При сблъсъка с Буря, пазителят умело блокира и отдръпна ръка така, че някак да поеме тежестта — иначе Буря щеше да строши оръжието му на две. След това ловко извъртя меча и изви ръката си така, че ударът на Роджър профуча прекалено високо, за да е опасен.

В този момент Елбраян можеше да пристъпи напред и с един бърз замах да прекрати двубоя. Пристъпи, но си спомни предупреждението на Джуравиел и направи крачка назад.

Роджър отново нападна, дори без да разбере, че вече можеше да е загубил. Ударът му този път бе по-коварен. Буря полетя високо, ала след това се плъзна надолу, после пак надолу и след измамно плъзване нагоре слезе надолу за трети път.

Елбраян просто наклони глава, избягвайки първата атака, блокира острието втория и третия път. Контраатакува, нападайки внезапно след приземяването си от лекия скок и умишлено замахна прекалено широко към Роджър, позволявайки на младежа да вдигне Буря и да се защити.

Елбраян нападаше яростно, като нарочно правеше предвидими, не твърде силни удари и дребничкият Роджър с лекота блокираше всяка атака, като първия път дори изненада Елбраян, почти промъквайки се покрай защитата му. Пазителят обаче бързо се съвзе и отблъсна с ръка плоската страна на Буря, макар че леко се одра при това си действие.

— Ако битката бе до първа кръв, вече да съм спечелил — самодоволно каза Роджър.

Пазителят преглътна яростта си и не отвърна на обидата. Нямаше нито време, нито желание за глупави игрички, тъй като сега трябваше да се съсредоточи върху предизвикателството на тази битка — не дали ще спечели, а да я насочи така, че нито той, нито Роджър да се наранят.

Последва нов сблъсък и двамата няколко пъти кръстосаха мечовете си. Роджър постепенно напредваше, а пазителят спокойно отстъпваше.

Окрилен от напредъка си, Роджър нападна дори по-силно, бясно размахвайки Буря, оставяйки се разкрит за контраудар.

Ала Елбраян не се възползва от това, а продължи да отстъпва и леко се приведе, позволявайки на по-дребния си противник да се извиси над него.

Роджър извика доволно и нападна с всичка сила, като удари с Буря по диагонал надолу.

Тогава пазителят се изправи, прехвърляйки меча в лявата си ръка и за едно мигване на окото завъртя острието пред падащия меч на Роджър, прокарвайки дръжката под него и извъртайки го така, че Буря изхвърча от захвата на младежа. Елбраян също остави меча си да падне.

Рождър се спусна към Буря, ала Елбраян се гмурна пред него като се превъртя и се изправи при приземяването. Докато Роджър се протягаше към меча, дясната му ръка бе извъртяна при лакътя, прикована от тази на Елбраян. Преди да реагира с лявата, Елбраян прокара ръка под подмишницата му и го хвана зад врата, като в същото време го подкоси и Роджър се свлече на коляно. Стовариха се тежко на земята, като Елбраян бе над Роджър, извил ръцете му зад гърба.

— Предай се — каза пазителят.

— Не е честно — оплака се Роджър.

Елбраян се изправи, изтегляйки и Роджър със себе си, и го пусна.

Младежът веднага се втурна към Буря.

Елбраян понечи да повика меча си, който щеше да се озове в ръката му, но предпочете да го остави на Роджър.

— Не беше честно — повтори Роджър, — това е бой с мечове, а не борба.

— Този ни сблъсък бе просто следствие от боя с мечове. Би ли предпочел да те бях намушкал?

— Не можеше! — възрази Роджър. — Твоето отбиване отне оръжията и на двама ни.

Елбраян се извърна към Джуравиел и се увери, че елфът е видял всичко, че той е победил честно. Ала каза: