Р. Салваторе - Духът на демона

— Момчето е право.

Вече разбрал, че Роджър не е научил нищо, Елбраян одобри постъпката на приятеля си.

— Битката не е завършила. Иди и вземи меча си — каза Роджър на Елбраян.

— Няма нужда — прекъсна го Джуравиел с прекалено весел за вкуса на Елбраян тон. — Изпуснахте мечовете си и ти го взе пръв. Използвай предимството си, млади Роджър!

Елбраян погледна Джуравиел, мислеше, че елфът прекалява малко.

Роджър приближи на три крачки, вдигнал меча си.

— Предай се — каза младежът, широко ухилен.

— Понеже имаш предимство ли? — отговори Елбраян. — Като с кинжала?

Мъчителното напомняне накара Роджър да скочи напред, ала пазителят също скочи веднага, профуча покрай него, завъртя се и грабна меча си, преди младежът да успее да се завърти и да го настигне.

Роджър веднага нападна, бесен заради собствената си грешка и диво размахал оръжието си. Стоманата се удари в стомана много, много пъти, а Елбраян ловко отблъскваше всеки удар.

Вече изморен, Роджър опита един от триковете на пазителя — прехвърли Буря в лявата си ръка и замахна.

Блокът на Елбраян го завъртя в кръг, а когато се съвзе и вдигна меча пред себе си, Роджър осъзна, че пазителят вече не е там.

И тогава усети върха на острие на врата си.

— Предай се — каза Елбраян.

Роджър се напрегна, обмисляше какво да направи, но Елбраян притисна острието си още малко и успя да го разубеди.

Роджър хвърли Буря и отстъпи назад, като гневно поглеждаше пазителя. Вбеси се още повече, когато Елбраян неочаквано се засмя и рече:

— Добре се би, не очаквах да си умел с острието. Явно си всестранно развита личност, Роджър Локлес.

— Ти ме победи с лекота — изграчи в отговор младежът.

Елбраян се усмихна.

— Не така лесно, както си мислиш — каза той, обръщайки се към Джуравиел. — Сенчестото гмуркане — обясни той.

— Наистина — отвърна елфът, спомнил си как самият Елбраян бе победен в тренировка от използвалия точно това движение елф Таларейш Исиншайн.

— Това е ход, който действа само в две трети от случаите — продължи Джуравиел, като говореше на Роджър. — В останалите завършва с катастрофален провал.

После се обърна към Елбраян и му се скара:

— Не ми е приятно да видя теб, Нощна птицо, човекът, когото елфите тренираха да достигнеш най-върховни нива, да прибягваш до тази тактика срещу едно дете.

После двамата погледнаха към Роджър, смятайки, че са се справили добре и спорът най-после е решен.

Роджър се изпъчи пред пазителя и елфа, плю в краката на Елбраян и си тръгна.

Елбраян тежко въздъхна.

— Труден е за убеждаване — каза той.

— Може би разбра играта ти, както и аз — отвърна Джуравиел.

— Каква игра?

— Можеше да го победиш както и когато си поискаш — рязко каза елфът.

— Само две трети от тези атаки бяха успешни — възрази пазителят.

— Срещу Таларейш вероятно — бързо отговори Джуравиел, — но тогава тази маневра бе отчаян ход, ти бе взел надмощие.

— А сега?

— Този път целта на сенчестото гмуркане бе да съхрани честта на Роджър Локлес, тактика, която може да се окаже неефективна.

— Но… — отвори уста Елбраян, но Джуравиел го прекъсна:

— Погрижи се този урок да не изпълни Роджър с прекомерна самоувереност — предупреди елфът. — Ако се изправи срещу паур, вероятно няма да остане жив.

Елбраян преклони глава пред този аргумент, взирайки се в посоката, в която Роджър бе напуснал бойното поле. Това обаче бе най-малкият проблем, тъй като предвид държанието му вероятно хората щяха все пак да решат да нападнат двата завладени града.

— Иди и върни оръжието на Пони — каза Джуравиел.

Като все още се чудеше какво да прави с Роджър, Елбраян прибра Буря в ножницата и се отдалечи в нощта.

— А пък аз ще си поговоря с Роджър Локлес — довърши тихо Джуравиел, когато пазителят се отдалечи.

Елфът бързо настигна Роджър, на осеяното с коренища подножие на един клонест бряст.

— Етикетът и доброто възпитание изискват да поздравиш победителя — обясни Джуравиел и кацна на един клон над младежа.

— Махни се, елфе — отвърна Роджър.

Джуравиел скочи на земята точно пред него.

— Да се махна? — озадачено попита той.

— Веднага!

— Спести ми заплахите си, Роджър Локлес — спокойно отвърна елфът. — Видях те как се биеш и не съм особено впечатлен.

— Ала почти победих любимата ти Нощна птица.

— Добре знаеш, че той можеше да те победи по всяко време — прекъсна го елфът.

Роджър се изпъна и макар че за човек бе нисичък, все пак се извиси над елфа.