Р. Салваторе - Духът на демона

Ала сега, сам в стаята със своя добър приятел абат Добриниън, Конър разбираше, че е трябвало да внимава повече какво става край дома му.

— Става дума за Джил — настоя абатът. — Върховният абат Маркварт смята, че тя притежава скъпоценните камъни, откраднати от Сейнт Мер-Абел.

Джпл. Името като че удари Конър в сърцето, събуждайки стари спомени. Той я бе ухажвал толкова месеци, толкова прекрасни месеци и накрая бракът им бе пропаднал само за няколко часа. Когато Джил му бе отказала правата да консумира техния съюз, на Конър се дощя дори да поиска смъртта й.

Ала, разбира се, не можеше да направи това, защото наистина обичаше тази духовита, макар и объркана жена. Бе приел присъдата, изпращането й в кралската армия, и сърцето му бе разбито, когато Джили напусна Палмарис.

— Чух, че е заминала надалеч — тъжно рече младият благородник. — В Пирет Тюлм или Пирет Данар и служи в Бреговата охрана.

— Може би — рече абат Добриниън, — кой знае? Но върховният абат я търси и смята, че тя е на север, в Дъндалис и дори по-нататък, придружавана от Авелин от Сейнт Мер-Абел, който открадна светите камъни.

— Познаваш ли този човек? — попита внезапно Конър, отново питайки се кой ли е бил първият монах, посетил Петибуа Чиличънк.

— Никога не съм го срещал — отговори абат Добриниън.

— Поне описание знаеш ли? — настоя Конър.

— Едър човек и ако се вярва на слуховете, дебел — отговори абатът. — Така казваше отец Йойона.

Конър кимна, размишлявайки върху информацията. Монахът, който бе посетил Петибуа наистина бе едър и дебел. Дали Джил не се бе върнала в Палмарис заедно с този човек? Можеше ли Джили, неговата Джили, да е била толкова близо, без той да разбере?

— Тази жена е в беда, Конър, в голяма беда — мрачно каза абат Добриниън. — Ако знаеш каквото и да е за нея, къде е, дали камъните са в нея, върховният абат ще иска да разбере. Ще те потърси. А методите, които използва при разпитите, определено не са приятни.

— Но как бих могъл да знам каквото и да било за Джил? — отвърна удивен Конър. — За последно я видях на процеса, който я изпрати да служи в кралската армия.

Това бе вярно — последния път бе видял Джил при анулирането на брака им, — ала после бе пътувал често на север от Палмарис, за да си изгради име по време на дните, които мнозина смятаха за последните от войната. Той бе чул разкази за група, която действа още по на север, близо до градовете на Каер Тинела и Земепад, използвайки магия, за да побеждава чудовищата. Дали Джил и открадналият светите камъни Авелин не бяха източникът на тази магия?

Разбира се, Конър смяташе да задържи подозренията си за себе си, не ги сподели дори с абат Добриниън.

— Върховният абат е решен да я намери — каза Добриниън.

— Ако Джил си е напакостила повече отпреди, няма да мога да направя нищо по въпроса — отговори Конър.

— Простичкият факт, че си бил женен за нея, е достатъчен — предупреди го Добриниън.

— Глупости — каза Конър, ала в този миг вратата се отвори и влязоха четирима монаси — братята Юсеф и Данделион, Франсис и самият върховен абат.

Данделион веднага се спусна към Конър; последният се опита да изтегли тънкия си меч, ала откри, че той се надига сам от ножницата.

Конър сграбчи дръжката и установи, че нещо издига ръката му високо, за миг се изправи на пръсти и въпреки силата и тежестта си не можеше да свали меча да се защити.

Данделион го удари бързо и рязко, изви ръката му така, че да пусне меча, и го приклещи в здрава хватка. Мечът полетя в безтегловност и Конър не можа да разбере какво става, докато не видя, че четвъртият монах, брат Франсис, използва магията на зелен скъпоценен камък.

— Не се съпротивлявайте, господарю Конър Билдебург — рече върховният абат. — Искаме само да говорим с вас, но за нещо важно, което касае и безопасността на владенията на вашия чичо.

Конър инстинктивно се опита да се освободи, ала установи, че усилията му са безплодни, тъй като Данделион бе прекалено силен и умел, за да му позволи да се измъкне. Освен това до тях бе и другият млад монах, Юсеф, който държеше в ръката си малка, но тежка тояга.

— Чичо ми ще научи за това — предупреди Конър.

— Чичо ви ще се съгласи с преценката ми — отговори уверено върховният абат и кимна на двамата си лакеи, които повлякоха Конър навън.

— Става доста опасно за вас — намеси се абат Добриниън, — барон Рочефорт Билдебург е много влиятелен човек.

— Уверявам те, че за един от нас наистина става доста опасно — спокойно отговори върховният абат.