Р. Салваторе - Духът на демона

— Знаели сте, че търсим Конър Билдебург — обвини го брат Франсис, пристъпяйки напред, за да вземе меча от въздуха. — И все пак дойдохте да го предупредите?

— Дойдох да го намеря — поправи го абатът, — да му кажа, че трябва да дойде и да говори с вас, да сподели всичко, което знае, за да ни помогне да спечелим тази война. Ала мога да ви уверя, че той не знае нищо.

Абат Маркварт се изкикоти тихо на жалкия опит на Добриниън.

— Думите са странно нещо — отбеляза той, когато Добриниън привърши. — Използваме ги да разкрием или пък да прикрием истината, в зависимост от желанията си.

— Съмнявате се в мен? — попита Добриниън.

— Вие разкрихте позицията си доста ясно — отговори Маркварт. — Знам защо дойдохте да търсите Конър Билдебург и също така знам, че нашите цели не съвпадат.

Абат Добриниън изсумтя в отговор и ги отмина спокойно.

— Баронът трябва да бъде уведомен — каза той и тръгна към вратата.

Брат Франсис грубо го хвана за рамото и той се завъртя, изумен от наглостта на младия човек.

Франсис му отвърна с убийствен поглед и за миг Добриниън се уплаши, че братът ще го нападне. Ала един жест от страна на абат Маркварт свали напрежението и Франсис пусна Добриниън, но не отдели поглед от него.

— Важно е как ще му го кажете — каза Маркварт на Добриниън. — Обяснете на барона, че племенникът му не е обвинен в някакво престъпление или грях, а просто е пожелал да отговори на важни въпроси.

Добриниън се отдалечи бързо.

— Не вярвам да каже точно това на барона — отбеляза брат Франсис, докато Юсеф и Данделион се отдалечаваха с Конър.

— Все тая — рече върховният абат.

— Но барон Билдебург би бил опасен противник — продължи брат Франсис.

Ала Маркварт отново не изглеждаше притеснен.

— Ще видим какво ще стане — отговори той. — Докато Рочефорт Билдебург научи за това, ние ще сме наясно какво знае Конър, а самият факт на ареста му ще отключи мълвата за нашето присъствие и затворниците ни. Какво ще стане с този човек след това изобщо не ме интересува.

Подир тези думи той си тръгна и брат Франсис, след като за кратко обмисли усложненията от тази среща и обтегнатите отношения между Маркварт и Добриниън, както и ужасните последици, които това можеше да има за абата на Сейнт Прешъс, го последва.

— Трябва ли да водим битка по улиците на Палмарис? — попита вбесеният Франсис абат Добриниън. Едва бяха започнали разпита на Конър Билдебург, използвайки съвсем дружелюбни и любезни тактики, когато група войници дойде пред вратите на Сейнт Прешъс, настоявайки мъжът да бъде освободен.

— Казах ви, че арестът на племенника на барон Билдебург няма да ви се размине — излая в отговор абатът. — Да не смятахте, че чичо му ще остане безразличен към това?

— Спрете и двамата — скастри ги върховният абат. — Доведете ми пратеника на барон Билдебург, за да уредим нещата.

Добриниън и брат Франсис тръгнаха към вратата, но спряха и се втренчиха един в друг.

— Момент, абат Добриниън — продължи Маркварт, като даде знак на Франсис да изпълни задачата. — Кентавърът има нужда от вас, иска да ви се изповяда.

— Мястото ми е тук, отче — отговори Добриниън.

— Мястото ти е където аз кажа — сопна се старецът. — Иди и виж бедното създание.

Абат Добриниън се втренчи гневно в Маркварт. Той нямаше нищо против да поговори с Брадуордън, но клетката на кентавъра бе много надолу, може би в най-далечната точка на абатството и докато стигнеше и се върнеше, срещата с хората на Билдебург отдавна щеше да е свършила. Той обаче реши да изпълни нареждането, като преди това се поклони на Маркварт и излезе вбесен.

Брат Франсис влезе миг по-късно.

— Брат Юсеф ще доведе пратеника — обясни той.

— А ти ще отидеш при Конър Билдебург — каза му абат Маркварт и му подаде сивия камък на душата. — Или близо до него, но да не те види. Изпрати само духа си при него и не бъди мил. Виж какви тайни крие умът му, сетне ми го доведи. Аз ще забавя войниците на барона колкото мога, ала те няма да си тръгнат оттук без Конър.

Брат Франсис кимна и се отдалечи; веднага след като той излезе, в стаята влетя някакъв сърдит войник и като мина грубо покрай брат Юсеф застана пред Маркварт и попита рязко:

— Къде е абат Добриниън? — беше едър човек, покрит с кожени доспехи, носещи знака на орела, символ на дома Билдебург. Емблемата бе изобразена и на металния му щит и на забралото на искрящия му шлем, стегнат и спускащ се доста под ушите му, с предпазител за носа.