Р. Салваторе - Духът на демона

— Глупости!

— Ще видим — отговори върховният абат.

— Вие смятате да ги отведете от Палмарис! — обвини го Конър.

Отговор не последва.

— Няма да допусна това!

— Нима вие държите властта по тия въпроси? — саркастично го попита върховният абат.

— Говоря от името на моя чичо.

— Колко претенциозно — изхили се Маркварт. — Кажете ми, господарю Конър, нима смятате да поведем война по улиците на Палмарис, та целият град да научи за разрива между Църквата и техния барон?

Конър се поколеба, преди да отговори, осъзнавайки колко катастрофално може да стане положението. Чичо му бе уважаван човек, ала повечето хора в Палмарис, както и във всеки друг град на Хонс-де-Беер се страхуваха от гнева на Църквата. И все пак на карта бе поставена съдбата на Чиличънкови, а за Конър това не бе маловажно.

— Ако се наложи — каза остро той.

Маркварт продължи да се смее, тресенето му от смеха прикри движението на ръцете му, които се плъзнаха в торбичката, скрита в широкия копринен пояс на бляскавите му роби, и се сключиха около магнетита. За части от секундата магнетитът изскочи и удари войника по предпазителя на шлема. Едрият мъж изпищя и се хвана за лицето, и от двете му ноздри течеше кръв. Обзет от силна болка, войникът се свлече на коляно.

В същия момент брат Юсеф скочи напред, изпъна ръка като че беше острие и я заби в бъбрека на изненадания Конър Билдебург, който също падна на колене.

— Овладей го — каза върховният абат Маркварт на брат Франсис. — Нареди през неговата уста на войниците да ни пуснат. — Обърна към Юсеф: — Готови ли са затворниците за път?

— Брат Данделион е подготвил кервана в задния двор — отговори Юсеф, — но абат Добриниън е поставил много стражи там.

— Те няма да се изправят срещу нас — увери го Маркварт.

Войникът изстена и се опита да стане, докато върховният абат си прибираше магнетита, но Юсеф, наблюдателен като вярно куче, веднага му нанесе серия жестоки удари по лицето, които отново го повалиха на пода.

Маркварт се обърна към брат Франсис, който стоеше пред Конър, но не предприемаше нищо.

— Братко Франсис — остро го подкани върховният абат.

— Влязох в мислите му — обясни брат Франсис — и научих неща, които могат да се окажат ценни.

— Но — продължи Маркварт, усетил колебанията му.

— Но само когато го хванах неподготвен — призна брат Франсис — и само за миг. Той има силна воля и бързо ме отхвърли, макар да не знаеше как точно го нападам.

Абат Маркварт кимна, сетне приближи все още замаяния Конър.

Юмрукът на стареца се заби в главата на Конър и младежът се стовари на пода.

— Сега го направи — каза нетърпеливо върховният абат, — не би трябвало да е особено трудно.

— Но в това състояние няма да научим нищо от него — възрази брат Франсис. Вярно бе, че ако човек е в безсъзнание или замаян, може да бъде обсебен много лесно, ала само телесно, без да може да се проникне в съзнанието му. А когато то се върнеше, битката за контрол щеше да започне отново.

— Нищо от ума му не ми трябва — обясни Маркварт, — искам само тялото и гласа му.

— Зли деяния — прошепна брат Браумин на брат Делман, докато двамата тъжно стояха в двора на Сейнт Прешъс, обкръжени от братята си от Сейнт Мер-Абел и с четиримата затворници наблизо. Брат Браумин не бе изненадан от внезапната заповед да подготви фургоните, тъй като бе наблюдавал внимателно срещите на върховния абат и неговия лакей Франсис с абат Добриниън и знаеше, че вече не са добре дошли в Сейнт Прешъс.

Изненада го обаче бе присъствието на въоръжени войници пред вратите на абатството, сила, изпратена да ги задържи, разбра той, особено затворниците им. Слуховете говореха за нов затворник, благородник, макар че никой освен Маркварт, брат Франсис и двамата телохранители на върховния абат не бе допуснат в близост до него. Ала предвид настроението на войниците, не бе трудно да се разбере, че Маркварт сериозно бе превишил правомощията си.

— Защо са дошли? — прошепна в отговор брат Делман.

— Не знам — отговори Браумин, не искаше да въвлича този обещаващ млад монах по-навътре в интригите. Опасяваше се, че скоро ще потеглят и ако войниците се опитат да ги спрат, Палмарис ще пострада от невиждани магически разрушения.

„Какво да сторя“, чудеше се кроткият брат Браумин. Ако върховният абат Маркварт наредеше на ордена да нападне войниците, какво трябваше да предприеме той самият.

— Изглеждаш объркан, братко — рече Делман. — Страхуваш се, че войниците ще ни нападнат ли?