Р. Салваторе - Духът на демона

Елбраян искаше да хване мъжа за раменете и да го разтърси, да му изкрещи в лицето, че дори да превземе двата града, твърде малко ще са оцелелите, които да могат да ги защитят. Искаше да напомни на Томас и всички останали, че ако нападението им се провали и паурите контраатакуват, всичко ще е загубено — всички войни, а също така децата и старците. Ала пазителят остана тих, бе споменал това неведнъж и всеки път по различни начини, и всеки път сякаш говореше на глухи.

Колко безпомощен се чувстваше сега при мисълта, че всичките му усилия да предпази тези хора от съдбата, сполетяла собствените му дом и семейство, могат да се провалят заради глупашка гордост. Те искаха да спасят домовете си, поне така казваха, но ако едно място не е сигурно, как можеш да го наречеш дом?

Раздразнението му не остана скрито за един от седящите наблизо мъже.

— Няма повече да спориш с него, така ли? — попита Белстър О’Комли.

Пазителят погледна стария си приятел и безпомощно вдигна ръце.

— Тогава ще ни подкрепите — разсъди Томас и това накара събралите се да извикат победоносно.

— Не — каза Пони остро и неочаквано. Всички очи, включително тези на Елбраян, се обърнаха към нея.

— Аз няма да дойда — твърдо каза жената.

Изненаданите възклицания преминаха в гневен шепот.

— Никога не съм се крила от битка и вие го знаете — продължи Пони, скръствайки ръце, — но ако се съглася да дойда в тази битка за двата града, това само ще укрепи вярата ви, че постъпвате правилно. А това не е така. Аз го знам и Нощната птица го знае. Няма да повтарям същите аргументи, които последните няколко дни пренебрегвате, но няма и да се присъединя във вашия път към заколението. Желая ви успех в безумното начинание, но ще остана със слабите, опитвайки се някак да ги изведа на безопасно място, когато паурите излязат от Каер Тинела и плъпнат из гората, без да има кой да се изправи срещу ордите им.

Елбраян реши, че Пони малко преувеличава нещата, ала силните й думи предизвикаха много коментари, някои ядовити, но други изпълнени със съмнение относно мъдростта на атаката. Пазителят мислеше да се присъедини към нападението и смяташе, че Пони вероятно ще стои близо до града, нападайки с магия. Нейното решение да не участва — и той знаеше, че тя не блъфира — го бе изненадало. Но като обмисли всичко, той я разбра напълно.

— И аз няма да ви придружа — каза пазителят, предизвиквайки още коментари на гняв и удивление. — Не мога с лека ръка да подкрепя това нещо, господин Гингеварт. Ще остана със слабите и с Джилсепони и когато паурите дойдат, ние ще направим каквото можем да ги задържим, докато слабите се доберат до безопасно място.

Томас Гингеварт видимо потрепери, поглеждайки обвинително към Белстър О’Комли.

— Моля те, премисли — каза Белстър на Елбраян. — И аз съм видял прекалено много от тази война, приятелю, и бих предпочел да заобиколим паурите и да тръгнем към Палмарис. Но решението бе взето, честно и с гласуване. Войните ще отидат да върнат домовете си и като техни съюзници ние носим отговорността да ги подкрепим.

— Дори ако решението им е глупаво? — попита Пони.

Елбраян и Пони си размениха погледи, като пазителят почерпи сила от непоколебимостта й. Пони бе решила какво да стори и нямаше да промени мнението си; Елбраян също реши да остане на своята позиция.

— Не мога да участвам в това — каза той спокойно. — Когато отидох в Каер Тинела, действията ми не предизвикаха заплаха за онези, които не могат да се бият.

Белстър погледна към Томас и сви рамене, нямаше отговор на тази проста логика.

В този момент в лагера влезе Роджър Локлес, изглеждаше уморен и мрачен. Той погледна Елбраян и за известно време всички присъстващи, включително пазителят, помислиха, че той ще използва момента, за да представи Елбраян като страхливец и предател.

— Нощната птица е прав — внезапно каза младежът. Пристъпи покрай смаяните Елбраян и Пони и се обърна към всички събрали се.

— Току-що се върнах от Каер Тинела — каза високо той. — Не можем да нападнем.

— Роджър — понечи да възрази Томас.

— Паурите получиха подкрепления — продължи Роджър. — Превъзхождат ни в съотношение две или дори три към едно и са се укрепили здраво. Освен това вече имат някакви дяволски приспособления, които са скрити зад стените и хвърлят копия. Дори ако Нощната птица и Пони дойдат с нас, ще ни изколят като животни.

Мрачните вести накараха множеството да притихне, а след това предизвикаха нови прошепнати разговори, ала този път не от яд, а по-скоро от примирение. Постепенно погледите на всички паднаха върху Томас Гингеварт.