Р. Салваторе - Духът на демона

— А вие сте? — попита Маркварт.

— Пратеник на барон Билдебург — властно каза мъжът. — Дойдох да освободя неговия племенник.

— Говорите, сякаш младият Конър е бил арестуван — спокойно отбеляза Маркварт.

Едрият войник се обърка, не бе очаквал дружеския тон на Маркварт.

— Племенникът на барона само бе помолен да дойде в Сейнт Прешъс и да отговори на няколко въпроса, касаещи предишния му брак — продължи Маркварт. — Естествено той може да си тръгне когато реши, тъй като не е извършил никакво престъпление спрямо църквата или държавата.

— Но на нас ни бе казано…

— Погрешно, както изглежда — засмя се абат Маркварт. — Моля, седнете и опитайте виното от личната изба на абат Добриниън. Изпратил съм човек да доведе господаря Конър. Той ще дойде след няколко минути.

Мъжът се огледа любопитно, не знаеше как да отговори на това. Бе дошъл с повече от петдесет въоръжени до зъби войници, готов за бой, но да измъкне Конър Билдебург от затвора.

— Седнете — рече му върховният абат Маркварт отново.

Войникът дръпна един стол от масата встрани, а Маркварт извади бутилка вино от шкаф в дъното на стаята.

— Все пак ние не сме врагове — рече върховният абат с невинен глас. — Църквата и кралят са съюзници, и то вече поколения наред. Аз съм удивен, че така прибързано идвате с оръжия пред вратите на манастира. — Отвори бутилката и щедро наля в чашата на войника, а на себе си капна само глътка.

— Барон Билдебург не щади усилия, когато става дума за младия Конър — отговори войникът, отпи и примигна от силното вино.

— И все пак вие дойдохте тук, готови за бой — продължи върховният абат. — Знаете ли кой съм аз?

Човекът отпи още една глътка — по-голяма — и погледна сбръчкания старец.

— Абат от друг манастир — отвърна той. — Сейнт Мер-Абел.

Маркварт кимна.

— Върховното абатство на Абеликанската църква.

Войникът изпи чашата си и понечи да си налее още, ала Маркварт, внезапно добил яростно изражение, дръпна бутилката настрана.

— Вие сте част от Църквата, нали? — попита остро той.

Войникът примигна няколко пъти, сетне кимна.

— Тогава трябва да ти е ясно, че говориш с върховния абат на Абеликанския орден — изкрещя му Маркварт. — С едно щракване на пръстите мога да те анатемосам! С една дума към твоя крал мога да те обявя за престъпник!

— За какво престъпление? — възрази човекът.

— За каквото сметна за добре! — изрева Маркварт.

В този момент брат Франсис влезе в стаята, следван от Конър Билдебург. Благородникът изглеждаше някак объркан, макар и физически невредим.

— Господарю Конър! — каза войникът и се изправи така бързо, че столът падна зад него.

Върховният абат също се изправи и застана пред очевидно изплашения войник.

— Не забравяй какво ти казах — каза му той. — Само една моя дума…

— Вече заплашвате войниците на чичо ми? — обади се Конър Билдебург. Присъствието и силата на гласа му дадоха кураж на войника, който се стегна и погледна абат Маркварт право в очите.

— Да заплашвам ли? — повтори Маркварт и отново се засмя, ала този път в смеха му се прокрадна зловеща нотка. — Аз не заплашвам, млади ми, глупави Конър. Но смятам за редно ти, скъпият ти чичо и неговите войници да разберат, че има неща, които са отвъд вашето разбиране и не изискват намесата ви. Не съм изненадан, че такъв горд млад човек като теб не може да види по-далеч от носа си и да разбере колко опасна е ситуацията сега — продължи Маркварт. — Но ме учудва, че баронът на Палмарис е така глупав да изпрати въоръжена сила срещу предводителите на Абеликанския орден.

— Смятал е, че тези предводители опасно са превишили правомощията си — отбеляза Конър, опитвайки се да запази спокойствие. Все пак нито той, нито чичо му бяха направили нещо лошо. Ако имаше нещо престъпно тук, то се олицетворяваше от стареца пред него.

— Мислел е, ти си мислел — каза презрително Маркварт. — Вие всички сами си вземате решенията, като че Господ Бог лично ви е надарил с някаква специална дарба.

— Отричате, че дойдохте и ме отведохте насила? — невярващо попита Конър.

— Наистина така стана — отговори Маркварт, — но зле ли се отнесохме с вас, господарю Конър? Измъчвахме ли ви?

Войникът изпъчи гърди и стисна челюсти.

— Не — призна Конър и едрият мъж се отпусна, — ала какво да кажем за Чиличънкови? — попита той — Отричате ли, че ги държите в плен и отношението към тях далеч не е така мило?

— Не — отвърна Маркварт. — Със своите действия те станаха врагове на светата Църква.