Р. Салваторе - Духът на демона

Това охлади малко ентусиазма на Роджър. Той потръпна, мислейки как да отговори, но преди това се намеси Томас Гингеварт.

— Всички сме уморени — каза той високо, привличайки вниманието на околните. — Казват, че добрите вести понякога изморяват като лошите, а двете заедно се равняват на седмица тежък труд.

— Това е вярно — съгласи се Белстър О’Комли.

— Затова и нашето настроение е добро, а мислите ни са изпълнени с надежда — продължи Томас, — но пазителят и Джилсепони са прави.

Не му е сега времето да решаваме.

— Враговете ни са объркани и замаяни — възрази Роджър.

— И поне още един ден ще си останат така — отговори рязко Томас. — Няма да нападнем градовете през деня така или иначе, затова нека си починем и дано утре видим нещата по-ясно.

Елбраян погледна Томас и му кимна с благодарност, че така разумно бе поел нещата под контрол. Сетне кимна към Пони и двамата се отдалечиха към долчинката и боровете, за да получат по-ясна картина за положението на врага.

Роджър Локлес изчака в лагера още малко, след което, когато никой не му обръщаше внимание, тръгна по следите на пазителя и жената към, както се досещаше, срещата им с техния личен разузнавач.

Настигна Елбраян и Пони в долчинката, обкръжена от борови дръвчета. Изчерви се, дори си помисли да си тръгне, когато двамата се прегърнаха и се целунаха страстно. Роджър си отдъхна, щом се разделиха.

Ако беше помислил върху чувствата си по-внимателно и по-откровено, Роджър щеше да разбере, че целувката им го смути повече. Смути се не само защото бе станал свидетел на интимност, но защото ставаше дума точно за тази красива жена. Ала той все още не бе способен да изследва себе си така добре по проблемите, които засягаха тези двама новодошли. Затова приближи по-близо и не бе изненадан изобщо, когато от клоните на близък бор долетя познатият мелодичен глас.

— Късметът бе с нас тази нощ — обясни Джуравиел, — великаните ги няма вече, а с тях си отидоха и немалко гоблини. Само открита битка между паурите и великаните би била по-голямо щастие за нас.

— Но това не се случи — отвърна Елбраян, — затова трябва да приемем, че силата на паурите все още е значителна.

— Така е, наистина — потвърди Джуравиел, — макар предводителят им да бе изпечен!

— Хората искат да нападнат Каер Тинела, да върнат дома си — намеси се Пони.

— Не е ли така, Роджър Локлес? — добави Елбраян, доловил присъствието на младежа.

Роджър се приведе дори по-ниско и зарови лице в тревата.

— Омръзна ми шпионирането на този — отбеляза Джуравиел и се спусна от дървото.

— Хайде излез, де — подкани го Пони. — Нали искаш да чуеш какво имаме да си кажем, ела и се присъедини към разговора.

Роджър няколко пъти си повтори, че няма начин тези тримата да са го видели, нито знаят със сигурност, че ги е последвал.

— Ами стой си с лице в тревата тогава — засмя се Елбраян, след което се обърна към Джуравиел. — Аз съм против такова нападение.

— И си прав — отговори елфът, — ако войната е все още в задънена улица, тогава със сигурност би трябвало да обмислим такъв удар. Ала аз съм убеден, че Каер Тинела не е нещо повече от временно убежище на паурите и няколкото гоблини, които са останали. Със сигурност не е база за провизии на някаква организирана група чудовища. Нищо не може да се спечели с такава атака — градът в момента не може да бъде превзет и удържан, — а може да се изгуби всичко. Не бива да подценяваме силата на враговете, останали в Каер Тинела.

— Мисля, че е по-умно да преминем покрай града и да побегнем на юг — добави Елбраян.

— Вероятно пътят на юг сега е открит — отговори Джуравиел. — Ала за колко време, нямам представа.

— Няма да е лесно да убедим хората да изоставят домовете си — обясни Пони.

— Ще успеем — увери я Елбраян. Той погледна към Роджър Локлес, защото смяташе, че това изявление най-накрая ще го накара да излезе от скривалището си.

— Може би на теб не ти е пукало за дома ти — отговори младежът, щом изскочи от укритието си и се изправи лице в лице с пазителя, — но ние сме верни на Каер Тинела.

— И ще си го върнете — каза спокойно Елбраян. — Тази война няма да трае още дълго и веднага щом областта около Палмарис бъде обявена за сигурна, кралят ще изпрати армия на север.

— И какво ще намерим тогава? — каза Роджър, приближавайки се към много по-високия Елбраян. — Пепелищата, останали от домовете ни.

— Ще ги построите наново — спокойно отвърна Елбраян.

Роджър се изсмя на идеята.