Р. Салваторе - Духът на демона

Ала от друга страна, Браумин Херде трябваше да признае, че в действителност не познава абат Добриниън добре, особено що се отнася до политиката му. Възможно бе Добриниън и Маркварт да спореха просто защото и двамата искаха славата от откриването на камъните. А може би възраженията на абат Добриниън бяха породени от гнева, че Маркварт бе дошъл в Сейнт Прешъс и бе узурпирал властта му.

Брат Браумин остана почти половин час в коридора, като обмисляше какво да предприеме. Накрая мъдрите думи на отец Йойона се оказаха решаващи.

„Тихо разпространи думите ни — бе го приканил обичният му учител. — Не срещу върховния абат или някой друг, а за Авелин и тези, които имат сърца като неговото.“

Търпение, реши брат Браумин. Това бе дългата война за човечеството, сблъсъкът на доброто и злото, и неговата страна, тази на истинската доброта, накрая щеше да победи. Трябваше да вярва в това.

Сега се чувстваше нещастен и много самотен, но това бе тежестта на истината и да отиде при абат Добриниън в това опасно време не бе правилно.

Както щеше да се окаже в следващите седмици, брат Браумин Херде щеше да съжалява горчиво за момента, в който се бе отдалечил от вратата на абат Добриниън.

— Майер Дек и паурът Кос-косио — каза Пони, много доволна от развитието на събитията в Каер Тинела. Тя, Елбраян, Томас Гингеварт и Белстър О’Комли седяха около лагерния огън в укреплението на бегълците и нетърпеливо чакаха завръщането на Роджър Локлес и останалите разузнавачи, които се опитваха да разберат пълния ефект от нощната атака срещу чудовищата. Подозираха, че новините ще са добри.

Освен двамата главатари още няколко чудовища бяха убити, но те, дори и тримата великани, не бяха така важни като двамата предводители.

Още повече, че Майер Дек сам бе убил Кос-косио пред втрещените погледи на паурите!

Преди идването на демона дактил великаните и паурите рядко се съюзяваха; нещо повече, те се мразеха помежду си така силно, както ненавиждаха и хората. Бестесбулзибар бе прекратил тази разпра, ала с падението му съюзът бе продължен само заради необходимост, тъй като и двете армии бяха навлезли навътре в земите на хората. Ала това бе съюз, който можеше да се разтури и по най-малкия повод.

— Да бяхме убедили Майер Дек да се присъедини към нас, нямаше да ни помогне толкова — отбеляза през смях Елбраян. — Надеждата ми пламна, като го видях как хвърля паурския главатар в пламъците.

— И сега, след като Майер Дек и трима от великаните му са мъртви — добави Пони, — можем да очакваме, че сърдитите паури имат надмощие.

— Но гоблините са по-дружелюбни към великаните, отколкото към злите джуджета — отбеляза Томас Гингеварт. — Макар че великаните често ги ядат!

— Това е вярно — призна Елбраян, — при това положение вероятно двете страни ще са в равновесие, тъй като градът гъмжи от отвратителните гоблини. Освен ако между тях не се намери някой с голямо влияние, опасявам се, че битката в града е едва в началото си.

— Дано се избият сами — каза Белстър О’Комли, надигайки халбата с бира, донесена от Роджър Локлес. Отпи юнашка глътка и почти пресуши халбата.

— Та значи те са слаби, а ние сме достатъчно силни, че да се подготвим за битка — каза Томас.

— Достатъчно сме, за да помогнем на останалите да преминат покрай градовете на юг — поправи го Елбраян. — Вече видяхме достатъчно битки.

— Към Палмарис — извика Белстър и се оригна.

Томас Гингеварт не бе така развеселен.

— Преди месец или даже седмица, дори преди два дни, щях да се съглася с вас — обясни той. — Ала Каер Тинела е нашият дом и ако враговете ни настина са толкова отслабени, значи е дошло време да си върнем града. А и това бе планът, нали така? Да видим колко силни са и да ударим?

Елбраян и Пони си размениха нервни погледи, разбираха желанието му.

— Това е дискусия за по-късно — спокойно каза пазителят. — Не знаем колко силни са укрепленията в Каер Тинела.

Томас изсумтя.

— Ти се промъкна там — каза той. — Колко по-опустошителна можеше да е една атака, ако всичките ни войни бяха зад теб?

— Опустошителна, но и за двете страни, опасявам се — отвърна Пони. — Ние ужилихме чудовищата и освободихме затворниците само заради елемента на изненадата. Ако Майер Дек бе усетил, че приближава по-голяма сила, щеше да нареди всеки пленник да бъде убит и защитата на Каер Тинела определено щеше да е много по-силна.

Томас отново изсумтя, не желаеше да приеме аргументите й. Според него, щом Елбраян, Пони, техният невидим приятел Джуравиел и Роджър Локлес можеха да нанесат такива щети, той и войните му щяха да свършат работата докрай. Елбраян и Пони отново се спогледаха и тихо се съгласиха да не коментират. Добре разбираха чувствата на Томас, нуждата му да вярва, че домът му не е изгубен. Само се надяваха да е достатъчно интелигентен, че да се вслуша в техните доводи и че изоставянето на града и бягството на юг е по-удачният ход.