Р. Салваторе - Духът на демона

Конър подпря брадичката си с ръка, напразно се опитваше да проумее ставащото. Джил? Търсили са Джил? Но защо?

— Казаха, че господинът и госпожата вероятно я крият, и претърсиха навсякъде — продължи Дейнси. — А после отведоха и тримата.

Конър Билдебург не бе човек без възможности. Мрежата му от приятели и довереници включваше хора от двореца през абатството, чак до къщата „Бойна вежда“, един от най-известните бардаци в града.

Трябваше да задейства тази мрежа, осъзна той, да се добере до някакви отговори.

Ако Църквата се бе отнесла така брутално със семейство Чиличънк заради Джил, вероятно и самият той бе застрашен. Времената бяха наистина опасни и Конър, който близо тридесет години бе живял като част от висшето общество, знаеше колко сериозни могат да станат дворцовите интриги.

— Стой тук, Дейнси — каза той накрая, — и дръж вратата залостена.

Не отваряй никому, освен на мен.

— Но как да съм сигурна, че си ти?

— Ще имаме тайна фраза — загадъчно каза Конър и видя, че това привлече вниманието на Дейнси. Лицето й светна за миг и тя остави тигана на масата и приседна до него на леглото.

— Толкова е вълнуващо — щастливо каза тя. — И каква ще е тази фраза?

Конър се замисли за един миг.

— О, Боже мой — каза той с хитра усмивка, която накара Дейнси да се изчерви. — Ще запомниш, нали?

Дейнси се захили и се изчерви още повече. Бе чувала тази фраза преди и я бе повтаряла многократно, когато с Конър оставаха насаме в стаята й.

Конър я погъделичка леко под брадичката, изправи се и тръгна към вратата.

— Не говори с никого — каза й той, докато излизаше. — А ако Чиличънкови се върнат…

— Ще ги пусна, разбира се! — прекъсна го Дейнси.

— Естествено — сухо каза Конър, — но после кажи на Грейди да се свърже с мен. Ще запомниш ли?

Дейнси кимна нетърпеливо.

— О, Боже мой — намигна й Конър и излезе.

Дейнси остана на леглото и се подхилква още дълго време.

— Смяташ, че това е просто някаква игра — изкрещя Маркварт и навря лице пред физиономията на нещастния Грейди Чиличънк. Кървясалите очи на стареца се втренчиха в тези на пленника. Грейди бе окован за китките на стената, толкова нависоко, че през цялото време стоеше на пръсти. А и в килията в подземията на Сейнт Прешъс бе горещо, тъй като бе накладен буен огън.

— Дори не я харесвах — заекна в отговор затворникът, а от устата му с всяка дума хвърчаха слюнки. — Въобще не съм искал да имам сестра!

— Тогава ми кажи къде е! — изрева Маркварт.

— Щях, ако знаех — възрази Грейди, контролираше гласа си, но в никой случай не звучеше спокоен. — Трябва да ми повярвате!

Върховният абат Маркварт се извърна към двамата монаси, които го бяха придружили в подземието, братята Франсис и Данделион. Свирепият млад монах носеше роба с ниско дръпната качулка, подходяща за такава мрачна сбирка.

— Вярваш ли му? — попита Маркварт Франсис.

— Изглежда искрен — отвърна брат Франсис. Всъщност беше леко пристрастен, тъй като просто вече не можеше да гледа този разпит, най-бруталния, на който бе присъствал. Вярваше на Грейди и искрено се надяваше, че и Маркварт ще му повярва.

— Изглежда? — повтори Маркварт с неверие в гласа. — Скъпи ми братко Франсис, за такъв важен въпрос смяташ ли, че това е достатъчно?

— Разбира се, че не, отче — отговори Франсис, подтискайки въздишката си.

Върховният абат се извърна към Грейди.

— Къде е тя? — спокойно попита той.

Мъжът изскимтя, докато търсеше отговор, който нямаше как да намери.

Маркварт кимна към закачуления Данделион.

— Трябва да сме сигурни — каза той и след това тръгна към изхода, следван от брат Франсис.

Данделион се озова за миг до Грейди и огромният му юмрук се стовари в ребрата му.

— Моля ви — запелтечи Грейди, но след това бе ударен отново, отново и отново, докато думите не започнаха да излизат от устата му като неразбираеми стонове.

— Когато приключиш — каза абат Маркварт на Данделион, — иди до огнището на горния етаж и вземи ръжен, след това го подръж в огъня малко. Трябва да изпитаме честността на този човек и да го научим на подчинение към Църквата.

— Не! — опита се да извика Грейди, но дъхът му бе отнет от поредния тежък удар.

Маркварт излезе от стаята, без да поглежда назад. Брат Франсис се спря за момент и се обърна. Грейди Чиличънк не бе единственият в стаята, който получаваше урок.

Следващият удар донесе още един стон за милост и Франсис забърза да настигне Маркварт.