Р. Салваторе - Духът на демона

Белстър О’Комли усети напрежението и поведе разговора в друга посока, а именно за съдбата на армията от чудовища по другите земи.

— Щом ние ги бием така здраво тук, вероятно това се случва навсякъде — каза той. — Хо, обзалагам се, че следващата пролет ще бъда във „Виещата Шийла“ в Дъндалис! — завърши той, отново напълни халбата си и я пресуши.

— Възможно е — каза искрено пазителят, а оптимизмът му изненада Пони. — Ако армията на чудовищата се разпадне, кралят бързо ще поиска земите си обратно.

— И Шийла отново ще завие — изрева Белстър, защото в своето пиянство бе забравил всичките си клетви да изкара остатъка от живота си кротко в Палмарис. Вълнението му докара и други около огъня, като повечето носеха храна и пиене.

Разговорът стана по-весел, разказваха се анекдоти от едни по-щастливи времена, преди нашествието на чудовищата, и това, което започна като чакане на вести се превърна в празнуване на победата. Елбраян и Пони почти не продумваха, предпочитаха да слушат бъбренето на останалите и само се споглеждаха и кимаха. Вече бяха уредили среща с Джуравиел призори в боровата долчинка и след като чуеха какво има да каже елфът за силата на враговете им, щяха да вземат своето решение.

Нощта напредна и огньовете бяха почти догорели. Повечето от хората си легнаха. Накрая, само час преди пукването на зората, разузнавачите се завърнаха, водени от развълнувания Роджър Локлес.

— Великаните ги няма! — обяви младежът. — Всичките са се махнали!

Прогонени от паурите, без дори да се съпротивляват!

— Те не искат да са тук — обясни Пони, — по принцип предпочитат дупките си по стръмните планини на Дивите земи.

Томас Гингеварт победно изкрещя.

— А гоблините? — попита спокойно Елбраян. Той не искаше вълнението на Роджър да набере сила и да накара Томас и останалите да поемат по пътя на собственото си унищожение. Дори без великаните, останалите паури можеха да се окажат непобедими.

— Имаше битка и някои загинаха в нея — отвърна Роджър, без да се спира. — Други се разбягаха из гората.

— Ала някои са останали с паурите — разбра Елбраян.

— Да, но…

— И много малко паури са били убити? — прекъсна го пазителят.

— Останалите гоблини ще побегнат при първите признаци на битка — каза убедено Роджър. — Останали са само заради страха си от червенокапците.

— Сплотени от страх, някои армии са печелили велики победи — сухо каза Пони.

Роджър я погледна.

— Готови са да бъдат прогонени — каза той спокойно.

— Още е рано за такъв извод — бързо отвърна пазителят и вдигна ръка да прекъсне Томас. Изправи се пред Роджър и каза:

— Отговорността ни е твърде голяма, за да избързваме с решенията.

— Както ти направи, когато хукна към Каер Тинела сам — излая в отговор младежът.

— Направих това, което считах за правилно — отвърна тихо и спокойно Елбраян. Усещаше погледите на хората. Знаеше, че всеки конфликт между него и Роджър може се окаже източник на сериозен проблем. Тези хора обичаха Роджър Локлес, вярваха му и той наистина бе направил много за тях в дните на тяхното изгнаничество. Ала ако сега грешеше и позволеше на желанието си да води тези хора да надделее над разума, тогава всичките му предишни подвизи щяха да изгубят смисъл, защото бегълците скоро щяха да са мъртви.

— Както сторих и аз, освобождавайки тридесетимата пленени войници — силно и високо каза Роджър.

— Самичък? — намеси се Пони.

Елбраян вдигна ръка, давайки й знак да замълчи.

— Много е рано да решаваме дали да нападнем градовете, или да ги избегнем — каза той. — Скоро ще знаем повече, когато настъпи светлината на деня.

И пазителят се обърна с надеждата, че разговорът е приключил, и понечи да се отдалечи.

— Връщаме си Каер Тинела — обяви Роджър Локлес и немалко гласове го подкрепиха. — И Земепад — продължи младежът. — А после ще се свържем с Палмарис, за да може армията на краля да утвърди позициите ни.

— Хората на краля може и да не дойдат чак толкова на север — възрази Пони. — Във всеки случай не бива да разчитаме прекалено на това. Не още. Не и докато Палмарис е заплашен от нашествие.

— Откъде знаеш? — остро попита Роджър.

— Служила съм в армията на краля — призна Пони, — сред Бреговата охрана. Разбирам добре техните приоритети и те уверявам, че спрямо Палмарис, вторият по големина град в Хонс-де-Беер и порта към Масур Делавал, Каер Тинела и Земепад са незначителни. Ако Палмарис падне, пътят към трона в Урсал е открит.