Р. Салваторе - Духът на демона

Майер Дек спря, изненадан, че човекът се осмелява да го срещне открито.

— Ти ме последва — спокойно му обясни пазителят — и ме намери.

Нека приключим веднъж завинаги.

— С теб! — долетя гръмкият отговор. Майер Дек подозрително се огледа наоколо.

— Сам съм — увери го пазителят, — поне доколкото знам. Ти се опита да ме последваш, но всъщност аз те последвах. — Той изпрати телепатични инструкции към Симфония, в случай че слънчевият камък се провали, сетне слезе от седлото с Буря в ръка и бавно и спокойно пристъпи към фомориеца.

Усмивката на Майер Дек се разширяваше с всяка измината стъпка.

Великанът подозираше, че в града ще има проблеми — бе хвърлил главатаря на паурите в пламъците, все пак нямаше ли всички — великани, гоблини и дори упоритите джуджета — да му се поклонят, ако им донесе главата на Нощната птица! А Майер Дек бе убеден, че няма как да загуби. Той носеше предпазителите на дактила и с тяхната магия никое оръжие не можеше да го засегне.

Така изненадата на великана бе пълна, когато Нощната птица се втурна напред, прецизно атакува и го прониза в корема. Буря премина през кожените доспехи и дрехи и потъна почти наполовина в търбуха на великана.

Нощната птица изтегли меча си и отново замахна, удряйки Майер Дек в коляното. Когато кракът на великана се подви, пазителят се стрелна покрай подобните на стволове крайници и се превъртя ловко, избягвайки огромния меч на Майер Дек. Изправи се и отново нападна великана, като го удари право в ахилесовото сухожилие. След това обиколи и се озова лице в лице с него.

Великанът бе объркан, огромната му ръка придържаше изпадащите вътрешности.

— Ти вярваше, че демонската ти броня ще спре моето нападение каза пазителят. — Ето как дарът на Бестесбулзибар те предаде, Майер Дек, тъй като моята магия идва от Бога и е неизмеримо по-силна.

В отговор Майер Дек изрева и нападна.

Нощната птица скочи право напред, надигайки меча си, сякаш за да блокира атаката. Не можеше да възпре силата на удара на огромния меч, затова в последния момент отскочи настрани, шмугна се под меча и отново прониза ранения корем на великана. Майер Дек дръпна назад гигантската дръжка на оръжието си, така че отчасти да блокира атаката, след това плавно извъртя ръка така, че дръжката на меча му удари Нощната птица по раненото рамо и го претърколи назад.

Пазителят се изправи, ала дясното му рамо пулсираше от силния удар. Майер Дек, видял, че има леко предимство, се втурна напред, този път насочил меча си напред, а не размахвайки го диво.

Великанът мързеливо удари, изпитвайки защитата на пазителя.

Буря отекна силно в сблъсъка с огромното острие отново и отново, отклонявайки го настрани.

— Въртиш умело мъничкото си острие — отбеляза великанът.

— Освен когато съм го забил в търбуха ти.

Разгневен, Майер Дек се втурна напред и завъртя меча така, че да обезглави пазителя.

Ала Нощната птица вече не бе прав, а на колене. После се изправи рязко и острието му проблесна нагоре. Буря профуча наляво, надясно и пак наляво, сетне с точен прав удар, пак, пак и накрая за трети път прониза огромния корем.

Пазителят отчаяно се гмурна напред, когато великанът внезапно замахна толкова ниско, че Нощната птица просто трябваше да се просне на земята.

Майер Дек се втурна към него и надигна огромния си ботуш да го смачка.

Пазителят се превъртя, ала великанът отново пристъпи към него.

Тогава, когато чудовището приближи за трети път, той преви единия си крак под себе си и когато Майер Дек отново надигна ботуша си, пазителят рязко се изстреля нагоре, стискайки дръжката на Буря с две ръце до гърдите си, и заби с все сила оръжието в ботуша на великана.

Острието разкъса кожата като хартия и прониза кости и плът. Майер Дек се опита да се отдръпне, ала пазителят продължи атаката си.

Земята се разтресе, когато Майер Дек падна назад. Великанът усети как пазителят скача на бедрото му и хуква по тялото му. Протегна ръката си към него, ала Буря отсече единия пръст до кокалчето и рани останалите. Нощната птица се озова на огромните гърди на великата, сетне скочи напред и се приземи на рамото на огромното същество, удряйки с все сила по врата му. После отново скочи, претърколи се назад и се изправи на крака пред проснатия великан, избягвайки удара на огромния му меч.

Нощната птица се бе отдалечил на двадесет фута, когато великанът най-сетне успя да се изправи. Пазителят забеляза как кръвта свободно се лее от едната страна на врата му и знаеше, че битката е приключила.