Р. Салваторе - Духът на демона

Симфония, с одобрението на пазителя, спря внезапно.

— Не можем да стигнем до тях — каза Джуравиел, поглеждайки над пазителя към кладата и към дузините чудовища, които пъплеха по пътя пред тях. Нощната птица изръмжа и понечи да пришпори коня си.

— Не! — скара му се Джуравиел. — Твоята атака бе великолепна и дръзка, ала да продължиш с нея ще е пълна глупост. И каква надежда ще остане за тези хора, ако видят как Нощната птица бива посечен пред очите им? Отвъд стената! Това е единственият път!

Нощната птица се взря пред себе си, чуваше как чудовищата приближават зад него и как още идват от изток. Не можеше да не се съгласи, затова хвана юздите и насочи коня на запад, към барикадата и откритото поле зад нея.

Зад стената Пони бе озадачена и отчаяно се чудеше какво да измисли.

Не знаеше къде е пазителят, макар че смяташе, че е дошъл в този край на града. Нямаше време да използва кварца или хематита, за да го открие, затова не можеше да рискува да изстреля мълния или да предприеме друга мощна магическа атака.

Но това?

В ръката си държеше диамант, извор на светлина и топлина. Имаше деликатен баланс в магията на светите камъни, защото в дълбочина светлината и мракът не бяха абсолютни, а по-скоро градации на себе си.

Така диамантът можеше да светне ослепително или меко. Но какво щеше да стане, чудеше се Пони, ако изкривеше баланса в друга посока?

— Това е чудесно време за експериментиране — прошепна си тя саркастично и почти в същия миг попадна в магията на камъка и намери баланса, представяше си го като чиния на върха на игла. Ако я повдигнеше от единия край, щеше да докара светлина.

Вместо това тя я обърна надолу.

Огромната клада внезапно избледня, а всички факли сякаш угаснаха и от тях останаха само искри. Първо Нощната птица помисли, че над тях е преминал внезапен повей на вятъра — вероятно над главата му, предположи той, тъй като не бе усетил никакъв бриз. Ала нещо не се връзваше — как може вятърът да угаси такъв бурен пламък като този на кладата?

Накрая стана тъмно, просто тъмно и Симфония, насочвайки се към западната стена се поколеба, неспособен да види барикадата, която трябваше да прескочи.

— Джилсепони е направила нещо с камъните — прецени Джуравиел, макар че в себе си се опасяваше от друго, тъй като мракът бе любимата магия на демона дактил. Джуравиел бе срещал демона веднъж, малко след като бе напуснал експедицията на пазителя, за да отведе неколцина бегълци на безопасно място в Андур’Блау Иннинес. Тогава дактилът се бе обвил в облак от мрак. Ала мракът сега бе различен, тъй като липсваха вълните на отчаяние, съпътстващи чернотата на демона — това бе просто липса на доловима за окото светлина.

— Като ослепени са — отвърна Нощната птица, забелязвайки трескавите движения на чудовищата по пътя. Те вече не можеха да го видят, разбра той, не можеха да видят дори земята под краката си или стените пред тях.

— Както и аз — бързо отвърна Джуравиел и това накара пазителя да се замисли. Ако Пони наистина бе направила някакво заклинание да заслепи противниците им, защо тогава Джуравиел също беше засегнат, а той самият не?

— Котешкото око — осъзна той, усещайки диадемата на главата си.

Това трябваше да е причината, но Нощната птица нямаше да остави този обрат на съдбата да отмине просто така. Свърза се с коня си, накара го да обърне обратно, към пламъците и затворниците, и започна да го насочва чрез тюркоаза и позволявайки му, както много пъти досега, да гледа през неговите очи.

— Дръж се здраво — каза Нощната птица на елфа и Джуравиел се съгласи без възражения, тъй като и без това не можеше да използва лъка си.

Двамата се спуснаха по пътя, като Нощната птица умело промъкваше Симфония покрай щуращите се гоблини и паури и го държеше настрана от великаните, обикалящи една от сградите. Излязоха от магическата зона на мрак внезапно и без предупреждение, точно пред кладата. Повечето от чудовищата бяха зад тях, но огромният Майер Дек стоеше близо до огъня, размахвайки гигантски меч в едната си ръка. Нощната птица успя да види какво има зад великана и забеляза Роджър в края на редицата затворници, който трескаво отключваше някакви окови.

— Твърде дълго чаках това — тихо каза великанът.

— Както и аз — мрачно отвърна пазителят; трябваше да демонстрира смелост, за да задържи вниманието на чудовището и всички около него.

— Както и аз! — долетя вик иззад пазителя и Джуравиел се наклони на една страна, пускайки стрела в лицето на Майер Дек.