Р. Салваторе - Духът на демона

Изправи се с кълбо, изучавайки противника си. Това наистина бе най-грозният великан, когото бе виждал. Едната му устна липсваше, а половината от челото му бе покрито с гоблинова татуировка. Злобно ухилен, великанът погледна ранения си другар и кимна, като разбра, че той още е способен да се бие. А после бавно пристъпи напред.

Дори за обучен от елфите пазител двама великани бяха твърде много.

Е, поне не бяха повече, рече си Нощната птица и се озърна към Симфония. Великанът на земята се опитваше да се изправи, ала конят отново и отново се издигаше над главата му и го риташе с копита.

Великанът, ослепен с едното око, се протегна отчаяно, след което отново се опита да стане, когато Симфония се завъртя.

Ала конят само се приготвяше за ритник и огромното създание дори не се бе изправило на половина, когато Симфония го тресна и с двата си задни крака право в лицето и го просна назад.

След това конят отново го изрита по главата с предните си копита.

Нощната птица не видя последното, бе твърде зает да се пази от ударите на по-близкия великан. Могъщи удари, които не можеха да бъдат отбити. Земята се разтресе от тях.

Другият великан надигна изпуснатата си тояга, но не бързаше да се присъедини към другаря си. Ала Нощната птица чу как преследвачите му идват от всички страни и знаеше, че времето му изтича.

Пони също не бе стояла със скръстени ръце. След като светкавицата разби барикадата, отваряйки пътя на Елбраян и Джуравиел и на Роджър Локлес, Пони побягна надолу по склона, следвайки крясъците на чудовищата, докато звънтящият Буря вършееше. Беше сигурна, че нейният любим напредва по пътя си към северната част на града.

Тичането й се разреди на кратки спринтове, докато се придвижваше от прикритие до прикритие, опитвайки се да събере някаква информация. Видя главите на двама великани и как единият внезапно се приведе, пищейки от болка, и разбра, че Нощната птица ги е връхлетял.

Когато главата и раменете на трети великан се появиха, извисявайки се над ниските сгради, Пони разбра, че любимият й е в голяма беда.

Затършува из торбичката с камъни, опитвайки се да намери някой, който би могъл да помогне. Рубинът не вършеше работа, тъй като тя нямаше време да стигне до Елбраян. Можеше да ползва графита, за да пусне мълния от покривите, ала така щеше да улучи и любимия си, особено в толкова напрегната битка.

— Малахита — реши жената, надигайки зеления кръгъл камък. Щеше да издигне един от великаните във въздуха и да поизравни шансовете.

Ала докато вадеше камъка, забеляза друг, магнетита, и реши, че може да го използва дори по-успешно.

Вдигна ръка и се прицели, фокусирайки взора си чрез магията на скъпоценния камък, търсейки метална цел, към която да изстреля своя заряд. Ала такава като че ли нямаше — великаните не носеха броня и се биеха с дървени криваци!

Пони изръмжа и се взря по-внимателно, ала отново не намери нищо.

Вече мислеше да се върне към малахита, когато видя още един великан да рухва и най-сетне усети нещо откъм оцелелия, в областта на ухото.

Нощната птица скочи напред и настрани, избягвайки още един удар.

Буря отново проблесна, когато той внезапно се спусна напред, ала великанът вече обръщаше огромното си туловище, за да избегне удара.

Беше добре обучен, даде си сметка пазителят. Нервно се озърна встрани и видя, че другият великан ги гледа.

Пазителят и великанът отново влязоха в схватка, отново без явен победител, макар че този път Нощната птица успя леко да одраска противника си. Ала гигантът само се захили и другарят му изглеждаше вече по-уверен и готов да се присъедини.

— Айде идвай бе — ревна грозният гигант, ала думите внезапно замряха в устата му, когато главата му изхрущя и се завъртя на една страна.

Очите на съществото се изцъклиха и то падна по лице в прахта.

Нощната птица видя, че обицата на великана е изчезнала. Всъщност бе забита в главата му, право в мозъка му.

Без да спира, пазителят се спусна към последния великан с победоносен вик, но фомориецът падна сам, затискайки един внезапно изскочил иззад ъгъла паур.

Пазителят разбра доста ясно какво е станало. Благодари наум на Пони и разцепи главата на великана с меча си и извади магнетита.

— Симфония! — извика той и се затича да вземе лъка си.

Огромният жребец изцвили и се завъртя, спирайки само за да изрита още веднъж поваления великан в лицето. Пристигна в галоп и пазителят скочи на седлото, плъзвайки Буря под бедрото си и приготвяйки Ястребокрилия с едно движение.