Р. Салваторе - Духът на демона

Някакво движение зад елфа го накара да се извърти и да приготви нова стрела. Задържа изстрела обаче и това бе добре, тъй като фигурата, която се катереше по ръба на покрива не бе на гоблин или паур, а на слабичък човек.

— Какво правиш тук? — прошепна елфът, когато Роджър се появи до него.

— Един въпрос, който бих могъл да задам и на теб — отвърна младежът. Погледът му се спря на редица затворници.

— Трябва да са около тридесет — каза той и хукна към югоизточния край на покрива.

Джуравиел го остави да продължи и не го последва. От колкото повече страни нападнеха чудовищата, толкова повече суматоха щяха да създадат, а тази суматоха може би бе единственото, което щеше да помогне на глупавия Елбраян да излезе от това място жив!

Пърхащите криле отведоха елфа до нов покрив, по-навътре в града и по на север, и оттам той видя много мишени. Стрелите му полетяха една след друга, удряйки паури и великан, и макар да не убиха никого — въпреки че последната рани лошо едно джудже, — предизвикаха гневни крясъци и отвлякоха вниманието поне на неколцина от останалите. Чудовищата обиколиха сградата от всички посоки.

Джуравиел полетя право нагоре, в тъмнината на нощта, насочвайки полета си така, че да кацне на друга сграда. Побягна към далечния край на покрива, застреля един нищо неподозиращ гоблин и отново прелетя до друга сграда, големия хамбар в центъра на града.

Чудовищата виеха и пищяха, вече не вярваха, че пазителят е дошъл в града сам.

Копитата на Симфония вдигнаха прах, когато рязко зави, а пазителят се опита да изпревари великаните отдясно. Най-близкото от огромните същества надигна кривака си, ала пазителят бе по-бърз — изтегли Буря и посече ръката на великана точно над лакътя.

Великанът изрева от болка и не можа да довърши атаката си и така Нощната птица и неговият кон преминаха покрай него, привидно успели да се измъкнат.

Ала тогава още един великан пристъпи и блокира пътя им, а пътеката напред се стесняваше и не даваше възможност на пазителя да избяга.

Той прибра меча си и отново издигна Ястребокрилия, приготвяйки стрела и прицелвайки се за едно мигване на окото.

Имаше възможност само за един изстрел.

Трябваше да е перфектен.

Стрелата уцели великана право в окото и как само изрева чудовището! Хвана се за лицето и се завъртя, пищейки от болка.

— Бягай! — заповяда Нощната птица на коня си. Буря отново проблесна, пазителят стегна краката си около могъщия жребец и Симфония, разбрал заповедта на ездача си и отчайващата ситуация, доброволно се подчини и връхлетя гиганта в пълен галоп.

Пазителят удари в същия момент, тежко стоварвайки меча си върху врата на препъващия се великан. Огромното създание рухна на земята, а замаяният Симфония възстанови равновесието си. Нощната птица се напрегна, за да завърти коня към другите двама, които идваха.

— Дръж този настрана — каза пазителят на Симфония, след което захвърли меча си на земята и взе лъка, скочи от коня, претърколи се и в същото време пусна една стрела. Тя уцели огромното същество в рамото, ала то почти не реагира.

Пазителят призова в ума си образа на нещастните затворници от другия край на града, хора, които бяха изгаряни живи на паурските клади, и от тези видения събра гняв, а от гнева си сила. Протегна се към Буря и магическото острие, усетило тихия му зов, полетя към ръката му и заблестя с вътрешна сила. Нощната птица, твърде съсредоточен дори за да види чудото, сторено от неговия меч, нападна, хвърляйки се право напред.

Атаката му изненада великаните достатъчно, че пазителят да може да падне на едно коляно, гмуркайки се под един кос великански удар. Мечът му проблесна и строши коляното на гиганта и когато той инстинктивно вдигна крака си, за да притисне раната, пазителят се втурна напред точно под надигнатия тежък ботуш, премина покрай другия крак и така бе извън обсега на втория великан, дошъл на помощ на приятеля си.

Изправи се и удари отново и отново, разсичайки задните части на великана. Той се извъртя и размаха оръжието, а с другата ръка притискаше ту удареното от стрела рамо, ту посеченото си коляно, ту наранения си задник.

Тоягата дори не приближи пъргавия пазител. Той приклекна, оставяйки оръжието да профучи над главата му, сетне нападна, като удари ръката на великана право в китката.

Огромното същество изрева и изтърва оръжието си.

Ала това движение бе оставило Нощната птица в неблагоприятна позиция спрямо втория великан и той не можа напълно да избегне летящата му тояга. Тя го удари под рамото и го запрати във въздуха, където той се превъртя, падна лошо и се завъртя отново и отново в опит да притъпи част от болката.