Р. Салваторе - Духът на демона

Преди Джуравиел да отговори, тишината на нощта бе раздрана от вик, който идваше откъм града.

— Хвърлете още един в огъня — чу се гръмогласен рев, който можеше да излиза само от гърлото на великан. — Гледаш ли, Нощна птицо?

Виждаш ли как хора умират заради теб?

Тримата се втренчиха в далечината, в пламъците. Видяха три силуета, два на паури и един на човек, и с ужас видяха как човекът бе хвърлен в пламъците.

Писъците му огласиха нощта.

Елбраян изръмжа от яд, свали Пони от коня и със същото елегантно движение взе лъка си в ръка.

— Не, пазителю! — каза му Джуравиел. — Те искат точно това!

— Мислят си, че искат точно това — отвърна пазителят. — Води ме със стрелите си право към стената! — Сетне силно пришпори Симфония и могъщият жребец препусна напред, спускайки се с тропот по хълма, към града. Джуравиел тръгна след него, наполовина тичайки и наполовина летейки, а Пони смени хематита в ръката си с друг скъпоценен камък.

Нощната птица излезе от прикритието на дърветата и пресече малкото поле пред импровизираната стена, приготвил Ястребокрилия за стрелба. Първата му стрела покоси един нищо неподозиращ гоблин в главата. Втората улучи друг гоблин в гърдите, точно когато той надигна ръка, за да метне копието си.

Ала елементът на изненадата си бе отишъл и сега стената се препълни с врагове, гоблини и паури. С рев на уста, твърде ядосан и отчаян, за да опита нещо различно, пазителят се приведе ниско над врата на Симфония и пришпори коня още повече. Тогава обаче Симфония се препъна и едва не падна с ездача си, когато пред тях удари светкавица, о която разби барикадата и във въздуха се разхвърчаха дървета, гоблини и паури.

Пазителят и неговият жребец се окопитиха бързо, почти без да губят време. Могъщият жребец се завъртя, разрови пръстта и след това прескочи високата шест фута бариера, прелитайки над мъртвите и смаяни чудовища, а когато копитата му се удариха в земята, веднага препусна. Стрели профучаха покрай пазителя, когато той рязко зави с коня си, спускайки се между две сгради. Той отново зави рязко, видя как зад него се появяват още противници. Надолу по алеята се спусна към градския площад, ала отново зави, тъй като бе претъпкан с паури, и се спусна по друга алея.

Приближавайки един нисък покрив, Нощната птица метна Ястребокрилия на рамо, изтегли Буря и се изправи, стъпвайки на седлото с разкрачени крака. Чрез тюркоаза той каза на Симфония да запази бързия си ход и да се приближи към сградата отдясно.

Един гоблин тъкмо се изправяше, когато Нощната птица го връхлетя. Буря почти го обезглави, но пазителят бързо освободи меча си и замахна отново, промушвайки втори гоблин под брадичката.

Нощната птица отново седна, плъзна Буря между седлото и бедрото си и отново приготви лъка. На пътя му изскочи паур, а друг се появи на покрива отляво. Нощната птица се съсредоточи върху целта нависоко и прониза джуджето в гърдите, докато то още мяташе копието си към него. Симфония се справи с паура пред тях, като го стъпка и успя да се задържи на крака.

Нощната птица отклони с лъка майсторски хвърленото копие и с това спаси живота си, макар че оръжието го удари болезнено в рамото и разкъса ризата му. Нощната птица го изтегли с ръмжене, за да го хвърли.

Вместо това обаче го стисна под мишница, подобно на пика, докато се спускаше към една отворена врата, където един паур се готвеше да ги посрещне. Щитът на джуджето се издигна, ала не достатъчно бързо и копието се заби право в устата му, разбивайки зъбите и след това продължавайки през черепа.

Нощната птица пусна оръжието и дори нямаше време да погледне какво е сторил.

Прикован в изправена позиция, паурът потръпна няколко пъти и умря.

Нощната птица зави зад един ъгъл, после зад друг, насочвайки се към североизточния край на града. Ала след още един завой се озова в беда, тъй като там, препречвайки пътя му, стояха двама великани, огромни същества, които стрела не можеше да повали и покрай които Симфония нямаше как да премине.

Докато Джуравиел стигна разбитата барикада, тя бе чиста от чудовища, тъй като малцината оцелели след атаката на пазителя и взрива на Пони бяха разпръснати по улиците на Каер Тинела, преследвайки бързия и неуловим Симфония. Един мах на крилете изпрати Джуравиел от другата страна на стената. На пътя му стоеше гоблин, който се щураше нагоре-надолу и крещеше заповеди на другарите си по земята, когато видя препускащия ездач.

Джуравиел го приближи на около пет крачки с лък в ръка. Падна на коляно, за да се прицели по-добре, и стрелата му улучи гоблина точно в основата на черепа, блъсвайки го напред. Създанието падна от ръба на покрива и рухна тежко по гръб на улицата, мъртво.