Р. Салваторе - Духът на демона

— Значи всички — отговори великанът, който от самото начало не бе искал да идва на юг в Хонс-де-Беер. Преди дактилът да се събуди, Майер Дек си бе живял спокойно в планините на север от Барбакан с племе от четиридесет великани — от които половината женски, винаги на негово разположение — и много гоблини за добър улов и още по-хубаво ядене.

— Не още — отвърна рязко паурът, — не и преди проклетата Птица да си плати за това, което ни причини.

— Ти и без това не харесваше Улг Тик’нарн — отговори великанът, без дори да се спре да помисли, както обикновено правеше.

— Няма значение! — излая Кос-косио Бегулн в отговор. — Той беше паурски главатар, и то добър. Нощната птица го уби, значи аз трябва да убия него.

— И после си тръгваме?

— После си тръгваме — съгласи се паурът. — Напуснем ли земите на хората, нито аз, нито хората ми ще пазим гоблинската паплач от търбуха ти.

Това бе всичко, което Майер Дек искаше да чуе.

Докато Джуравиел разузнаваше градовете, Елбраян и Пони убедиха хората да отложат своето нападение — нелека задача, предвид успеха на горската битка и завръщането на Роджър и неговите затворници. Всички вече бяха нетърпеливи да приключат с това приключение, искаха да седнат в някоя удобна кръчма край огъня и да преувеличават подвизите си и ако преминаването през Каер Тинела и Земепад значеше, че скоро може да са зад безопасните стени на Палмарис, значи бяха повече от готови за битка.

Пони все още бе с тях, обсъждаше детайлите, в случай че атаката към Каер Тинела и Земепад се осъществи, когато Елбраян се върна в боровата горичка. Веднага щом видя как Джуравиел слиза от дървото, пазителят разбра, че нещо не е наред.

— Укрепили са се — предположи пазителят.

— Определено — отвърна с кимване Джуравиел. — Има три нови наблюдателни кули по северния, северозападния и югозападния край на града, а около всичко се издига новопостроена крепостна стена, сглобена от бурета, останки от стени и всичко, което са могли да намерят. Изглежда доста здрава, почти на височината на човек, но не прекалено дебела.

— Ала достатъчно, за да забави една атака — рече пазителят.

— Вероятно, да — призна Джуравиел, макар той да не бе особено впечатлен от укреплението. — Ала предвид новия им съюзник, който е пристигнал, не мисля, че имат нужда да се укрепяват.

— Още паури? — попита Елбраян.

— Великани — отговори Джуравиел, — включително най-големия и грозен индивид от противната им раса, който съм виждал някога.

Наричат го Майер Дек и дори паурите, включително самия Кос-косио Бегулн, изпитват страхопочитание към него. Опасявам се, че бронята му е специална, може би дори магическа, тъй като изглежда сякаш в нея има вътрешен огън.

Елбраян кимна, той се бе борил с така защитени великани — и си спомняше името на Майер Дек от Гористите земи. Бронята му бе направена със земна магия, изкована от демона дактил за елитните му войници.

— Не можем да позволим тези хора да тръгнат към Каер Тинела — продължи елфът. — Ние можем да се промъкнем в града, скрити от тъмнината на нощта, или пък да ударим в Земепад, където гарнизонът не е тъй страховит. Ала да изпратим тези нетренирани за бой хорица срещу великани, особено срещу това ново изчадие, ще бъде лудост.

Дори твоят боен план е изключително рисков.

Елбраян не можеше да възрази срещу тази простичка логика. Той се бе борил с достатъчно великани, за да пресметне вероятността от пълна катастрофа.

— Ако се опитаме да избягаме около градовете, те най-вероятно ще хванат дирята ни — каза той. — Никога няма да можем да се измъкнем до Палмарис.

— Да заобиколим повече тогава — предложи елфът, макар да подозираше, че пазителят няма лесно да бъде убеден.

— Може да ги изпратим — отговори предпазливо Елбраян.

— Но ти все още искаш да отидеш до града и да проведеш своята битка — досети се Джуравиел.

— Ако този великан, Майер Дек, е тъй силен и почитан, както казваш, може би трябва да си побъбрим — обясни пазителят.

— Да побъбрите? — учуди се Джуравиел.

— С оръжия — изясни Елбраян, — колко тежък би бил ударът според теб, ако Кос-косио Бегулн и Майер Дек бъдат убити едновременно?

— Ще е тежък удар наистина — призна елфът. — Не знам какво държи великаните и гоблините заедно, още повече с паурите, ако не силната ръка на тия двамата. И все пак помисли внимателно, приятелю. Няма да е лесно дори да се добереш до водачите на паурите и великаните. А дори и някак да влезеш в битка с тях, без слугите им да пъплят към теб, може да бъдеш победен. Задай си въпроса какво биха правили бегълците без Нощната птица?