Р. Салваторе - Духът на демона

— Справяха се доста добре без Нощната птица съвсем доскоро — напомни пазителят, — а и ще имат Джуравиел.

— Това, което става, не е негова работа!

— Но той избра да помогне на хората — отговори Елбраян с крива усмивка.

— Той реши да последва своето протеже, за да е сигурен, че въпросният младеж няма да стори някоя глупост — поправи го елфът и се усмихна широко. Елбраян разбра, че е на негова страна.

— Прекалено много години посветих на твоето обучение — дори носиш елфически меч и лък, направен от собствения ми баща. Не мога да те оставя да се затриеш.

— Това, което някои наричат глупост, други назовават дързост — каза пазителят.

— А двете може би са едно и също нещо — добави Джуравиел.

Елбраян потупа елфа по рамото и двамата още се смееха, когато Пони се появи откъм горичката, за да се присъедини към тях.

— Да приема ли, че новините от града са добри? — попита тя.

— Не — едновременно отвърнаха Елбраян и Джуравиел.

Пони отстъпи назад изненадана от това, предвид доброто им настроение.

— Просто обсъждахме глупавите намерения на Елбраян — обясни Джуравиел. — Да отидеш в средата на вражеско укрепление и да убиеш двамата му водачи, макар че единият е паур, упорит и корав като камък, а другият — огромен и свиреп великан.

— И според теб това е забавно? — попита Пони Елбраян.

— Естествено.

Жената кимна и сериозно се зачуди дали стресът накрая не е оказал влияние върху ума на приятеля й.

— Ала аз няма просто да отида там — рече сериозно пазителят и погледна елфа. — Ще се промъкна, тих като сянка, неканен като смъртта.

— И умрял като пън — довърши Джуравиел и двамата отново избухнаха в смях.

Пони, която разбра, че зад закачките им се крие някаква доза истина, не бе развеселена.

— Стига глупости — скара им се тя. — Стотина нетърпеливи войни изнервено ви чакат, чудейки се дали ще умрат тази нощ?

— И моята заповед, за която ще настоявам е, че те трябва да останат мирни — каза Елбраян, вече сериозен.

— Не знам дали ще те послушат — призна Пони, тъй като за времето, в което пазителят се бе отдалечил, разговорите отново се бяха разгорещили в полза за незабавно нападение.

— Не можем да нападнем градовете — обясни пазителят, — тъй като паурите са намерили нови великани съюзници, включително един, защитен от земната магия на демона дактил.

Пони въздъхна дълбоко, надявайки се, че хората ще го послушат. Тя си спомни тази броня от битката им в Барбакан и знаеше, че ако някой от бегълците се изправи срещу този нов враг, ще бъде покосен бързо. Тя погледна към Елбраян и разпозна опасното изражение на лицето му.

— Трябва просто да им обясним, че ще почакат още ден-два преди битката, докато разузнаем силата на новите ни врагове — обясни Елбраян.

— И все пак ти възнамеряваш да отидеш и да се биеш още тази нощ — отбеляза Пони.

— Искам да унищожа този великан и Кос-косио Бегулн — призна Елбраян. — Това ще е голям удар за враговете ни и може да ги обърка дотолкова, че оцелелите чудовища да се разпръснат и да заведем тези хора до Палмарис.

— Тогава нека решим как да изпълним тази задача — каза Пони спокойно, отиде до Джуравиел, взе една пръчка, подаде я на елфа и разчисти земята пред тях от боровите иглички.

— Да започнем с карта — каза тя.

Джуравиел погледна Елбраян; и двамата бяха изненадани, че Пони, обикновено по-сдържана от пазителя, така лесно се съгласи на плана.

Джуравиел се чудеше и какво ли си мисли Елбраян. Дали наистина смяташе да включи любимата си в толкова опасна мисия?

Пазителят кимна с мрачно изражение на незададения въпрос. С Пони бяха преживели твърде много, за да може дори да си помисли да я изключи от такава важна битка. Макар че планираше да държи Джуравиел настрана от това — миниатюрните оръжия на елфа нямаше да свършат работа срещу великан, — той бе планирал да изпълни атаката си с Пони.

Вече се бе смрачило, така че Пони извади диаманта си и го протегна напред като малък глобус от светлина. Не след дълго Джуравиел бе начертал карта на Каер Тинела.

— Не знам къде ще е Кос-косио Бегулн — обясни елфът, — но само три сгради са достатъчно големи да приютят великан. — Той ги отбеляза на картата.

— Хамбари — обясни той. — И този е най-вероятното обиталище на главатаря на великаните. — Пръстът му се спря на знак за огромна сграда близо до центъра на града.

— От това, което знам, те нямат организирана защита — продължи елфът, — освен барикадите и няколко пазачи.