Р. Салваторе - Духът на демона

— Паурите обикновено са подготвени — каза Пони. — Вероятно техните защити са добре прикрити.

— Но тази група не е имала проблеми в скоро време — отговори Джуравиел.

— Освен битката в гората — каза Елбраян.

— И кражбата на затворниците — добави Пони.

— Но не е имало истинска атака над града — обясни елфът. — Съмнявам се, че очакват такава в присъствието на фоморийските великани, които биха обезкуражили всеки, замислящ подобно нещо.

— Но след като Роджър доказа уменията си да се промъква из града когато си поиска, и да се измъква дори от капана им, водачите, особено Кос-косио Бегулн, може да са доста добре пазени.

— А при тях смятам да ида — добави Елбраян.

— Това няма да е лесно — рече Джуравиел.

— Никога не е — отвърна пазителят.

— И все пак си решен да отидеш — отбеляза елфът.

Елбраян погледна към Пони.

— Тази нощ — обясни той — първо ще отида при Белстър О’Комли и Томас Гингеварт и ще им разкажа за плана си и какво трябва да сторят, в зависимост от това дали ние с Пони успеем.

— А моята роля е? — попита елфът.

— Ти ще си връзката ми с Белстър — обясни Елбраян. — Несъмнено бързо ще научиш изхода от битката и колкото по-скоро го информираш, толкова по-бързо ще реагира той.

Джуравиел се вгледа задълго в Елбраян, човекът, който си бе спечелил титлата Нощна птица от Туел’алфарите. Почувства, че скептичната Тунтун сега е с него и признава, че е сбъркала в преценката си за Елбраян Уиндон, „кръвта на Мейдър“, както толкова често го бе подигравала.

Тунтун никога не бе вярвала, че Елбраян ще успее да стане пазител, считаше го за прекалено глупав и некоординиран. Тя обаче бе прозряла истината, и то до степен, че доброволно бе пожертвала живота си за младия мъж — а елфите рядко бяха така алтруистични спрямо хората!

И Джуравиел знаеше, че ако сега тя бе тук да види спокойствието, решителността и чувството за дълг, с които Елбраян подхващаше тази изключително опасна битка, отново щеше да го нарече „кръвта на Мейдър“, ала този път с най-искрена привързаност.

— В тази битка твоята роля ще се ограничи с употребата на камъните — каза Елбраян на Пони, докато бавно приближаваха Каер Тинела.

Белстър и Томас се бяха съгласили, че битката трябва да се отложи, докато не бъде събрана повече информация, но не знаеха, че пазителят смята да атакува сам.

Пони го погледна скептично.

— Тренирах доста здраво — отговори тя.

— И успешно.

— Но ти все пак не вярваш, че ще се справя с меча.

Елбраян поклати глава още преди тя да довърши.

— В момента си между двата бойни стила — обясни й той, — главата ти подсказва следващото правилно движение, ала тялото ти е тренирано в другия стил. Ще пронижеш или ще посечеш врага? В момента, в който се двоумиш върху това, оръжието на противника ще те достигне.

Пони прехапа устна, опитваше се да намери логичен отговор. В момента тя танцуваше с меча добре, ала на по-бавни обороти, отколкото в истинска битка. В края на всяка тренировка, когато Елбраян ускореше движенията си, тя не можеше да издържа на темпото му, хваната, както бе казал той, между мислите и паметта на мускулите си.

— Скоро — обеща й Елбраян, — ала дотогава оставаш най-ефективна с магическите камъни.

Пони не възрази.

Двойката настигна Джуравиел на една могила, гледаща към Каер Тинела от североизток, достатъчно висока, за да позволи да обхванеш с поглед целия град. А той изглеждаше точно така, както Джуравиел го бе описал — с нови барикади, издигнати около централните сгради, но и тримата се втренчиха в огромна клада в югоизточния ъгъл, точно от другата страна.

— Ще проверя какво става — предложи елфът.

Елбраян кимна и погледна към Пони.

— Намери ги с камъка на душата — каза й той, а сетне се обърна към Джуравиел. — Ако Кос-косио Бегулн и Майер Дек са в хамбара, аз и Пони отиваме натам. Наблюдавай напредъка ни през града, след което се върни да вземеш Симфония, тъй като смятам, че ще оставя коня зад себе си. След това само чакай и наблюдавай.

— Ти почакай — поправи го Джуравиел с тон, подсказващ, че няма да се остави да бъде разубеден. — Тази клада не е обикновена, ще е добре да почакаш да разбера какво представлява, преди да влезеш в града.

— Няма да имаме много шансове да докопаме тези двамата — каза Пони на Елбраян, кимайки в знак на съгласие с казаното от Джуравиел, — нека сме сигурни, че моментът е избран правилно.

— Бързо тогава — отвърна нетърпеливият Елбраян.