Р. Салваторе - Духът на демона

Великанът отстъпи, но без нужда, защото макар да бе изстреляна точно, в последния момент стрелата на Джуравиел се отклони настрани.

— Невъзможно — отбеляза елфът.

Нощната птица тихо простена — той разбра какво означава това, тъй като го бе виждал и преди. Когато се бе изправил срещу Улг Тик’нарн, по някаква причина, която тогава не бе разбрал, оръжията му не можеха да наранят паура.

Явно Майер Дек бе брониран по същия начин. Ала дори и великанът да бе гол и невъоръжен, щеше да е свиреп противник. Елбраян знаеше това.

— Ела, Нощна птицо! — изрева великанът и отметна глава назад, избухвайки в предизвикателен кикот.

Веселието му обаче рязко секна, когато другарите на Майер Дек започнаха разтревожено да крещят, щом видяха затворниците, сред които и Роджър, да се разбягват във всички посоки, като някои дори се счепкаха с враговете си, вземайки им оръжията, а други просто хукнаха към бариерата.

— Какъв фокус е това? — изрева огромният великан, оглеждайки се във всички посоки. — Забравете ги! — изрева той и посочи с пръст пазителя. — Забравете всички, освен този! Това е Нощната птица! Искам главата му!

Нощната птица пришпори Симфония — не към Майер Дек, тъй като пазителят не смяташе за разумно да напада въпросния противник точно сега, а в кръг около района, стъпквайки чудовища и посичайки ги с Буря, докато лъкът на Джуравиел отново зажужа. Трябваше да предизвикат объркване и двамата ездачи и техният великолепен жребец си свършиха работата чудесно.

Нощната птица потръпна, когато видя как един човек бива ударен смъртоносно от паурски чук, а друг смазан от великанска сопа. Ала много повече бяха тези, които се измъкваха, катерейки се по стената и побягвайки към сигурността на гората. На върха на стената точно до огъня Нощната птица видя Роджър. Младежът се усмихна и махна за поздрав, след което изчезна.

Надолу по пътя мракът се разпръсна. Нощната птица завъртя Симфония и се насочи натам, разпръсквайки огромните чудовища. След това обърна коня си рязко на изток, отново към сърцето на града, мъчейки се да привлече внимание към себе си, а не към бягащите затворници.

Така те обикаляха и обикаляха, като Симфония винаги бе на крачка пред преследвачите си — сред които и вбесеният Майер Дек. Джуравиел запя дразнеща песен, като подчертаваше всяка фраза с точно изстреляна стрела.

След няколко минути, когато Симфония вече се бе задъхал, а кръгът чудовища се затваряше около тях, пазителят мъдро прецени, че играта е свършила. Насочи коня към най-близката барикада, на източната стена, и двамата изчезнаха в нощта. Нощната птица мислеше да препусне на югоизток, след което да се насочи към лагера на бегълците. Плановете му обаче се промениха, когато видя как огромният Майер Дек прескача южната стена и се насочва към дърветата. Може би щеше да се бие с великана в крайна сметка.

— Трябва да ги държим объркани — рече Джуравиел, отлитайки от гърба на Симфония към един близък клон.

— Ти ги объркай — каза Нощната птица, — аз имам по-спешна работа на юг.

— Великанът? — невярващо попита Джуравиел. — Но той е защитен с магия?

— Виждал съм тази магия и преди — отвърна Нощната птица. — И знам как да я победя. Той иска да се бие с мен. Така да бъде!

Джуравиел не възрази, когато пазителят пришпори Симфония в бягство. Преследването не бе организирано добре и представляваше гневна тълпа чудовища, които повече се въртяха в кръг, отколкото да следват някаква посока. Не след дълго много от тях се отказаха от преследването, тъй като не знаеха какво точно гонят и не желаеха да останат сами срещу Нощната птица.

Ала упоритият Майер Дек не се отказа, а продължи, призовавайки пазителя да се изправи лице в лице с него.

Следвайки тези призиви, Нощната птица нямаше проблем да приближи великана и бе доволен да види, че останалите чудовища ги няма никакви, а главатарят е останал сам в гнева си. Пазителят се зачуди дали първо да не извика Пони.

— Слънчевия камък — промърмори си той, спомняйки си как Авелин бе свалил магическата защита на Кос-косио Бегулн и сещайки се, че двамата с Пони не бяха взели такава магия от запасите на Авелин, тъй като слънчевият камък бе загубен с унищожението на Аида.

Пазителят погледна към меча си и към скъпоценния камък на дръжката му, който бе магическа смес от няколко камъка, сред които бе и слънчевият.

Фомориецът се показа пред него, събаряйки няколко храста и борови дървета.

— Спаси ме, Буря — прошепна пазителят и изведе Симфония от прикритието на дърветата на отсрещната страна, преди великанът да е прекосил половината поляна.