Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

По времето, когато напускаше разпадащата се кула, Джарлаксъл вече бе скрил магическия камък с формата на череп на неоткриваемо място — междупространствен джоб в едно от копчетата на жилетката му, изработен така, че да прикрива магически излъчвания.

Дори и така елфът не бе сигурен, че предметът ще остане незабелязан, защото той наистина туптеше с мистична енергия.

Въпреки това го взе със себе си — да остави любимата си жилетка би било много по-набиващо се на очи, — когато отиде до кулата дворец на Илнезара скоро след разпадането на творението на Зенги. Откри работодателката си удобно излегната в едно от множеството кресла, с крака, покачени върху украсена табуретка. Добре оформените й крайници се виждаха през високата цепка на бялата копринена рокля, която караше плата да се проточва към пода като призрачно продължение на жената с кадифена кожа. Щом Джарлаксъл влезе, тя преметна дългата си гъста руса коса така, че да обрамчва красивото й лице. Косата се нагласи така, че закри едното от сините й очи и само подсили аурата на потайност, витаеща около нея.

Джарлаксъл, естествено, разбираше, че всичко е просто уловка, илюзия на величествена красота. Защото истинското тяло на Илнезара бе покрито с люспи с цвят на мед, имаше огромни рога и уста, пълна със зъби, всеки от които дълъг колкото ръката на елфа.

Илюзия или не, Джарлаксъл определено оценяваше красотата пред очите си.

— Беше творение на Зенги — по-скоро заяви, отколкото попита драконката, превърната в жена.

— Наистина изглежда така — отвърна елфът, отмятайки широкополата си шапка и разкривайки голата си глава, докато се покланяше превзето.

— Беше — заяви Илнезара напълно убедено. — Проследихме създаването й, докато отсъстваше.

— Отсъствах? Имате предвид докато бях вътре в кулата. Отсъствах по ваше настояване, моля, припомнете си го.

— Не беше обвинение, нито пък привързахме с изпращането на теб и приятеля ти да разследвате. Сестра ми попадна на още малко информация, съвсем внезапно и неочаквано. Все още не знаем как това творение е било създадено, но вече знаем, съвсем естествено, че наистина е било създадено и знаем от кого.

— Беше книга, велик и древен том — отвърна Джарлаксъл.

Илнезара започна да се надига от креслото си, но се овладя навреме. Не можеше да се отрече проблясъкът на интерес в сините й очи, затова елфът не продължи и я остави да се замисли. Все така спокоен и неподвижен, позволявайки момент на мълчание, така че интересът на Илнезара да се усили.