Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Дребният мъж се пързаляше по хлъзгавия от магия коридор, който се спускаше стръмно надолу, а краката му правеха малки крачки, за да продължат да го водят напред и да го държат изправен, което не беше лесна задача. От износения му плащ се надигаха кълба дим. По дължината на левия му крачол имаше дълга цепнатина, а под нея сълзеше ярка кръв.

Артемис Ентрери се плъзна покрай стената вдясно и започна да се върти покрай нея, без да я използва, за да спре шеметното си спускане, защото това би означавало личът да го забележи.

А точно това беше последното нещо, което убиецът желаеше.

След едно завъртане смени позицията си и подпря силно ръце в стената пред себе си, след което се оттласна по диагонал надолу по тесния коридор. Чу грохота на пламъците зад гърба си, последван от неестествения смях на Джарлаксъл, неговия спътник мрачен елф. Ентрери се досети, че увереният мрачен елф се опитва да обезкуражи преследвача с това кикотене, но дори Ентрери улавяше истинската му същност — фалшив звук, който прикриваше силната му тревога.

Само няколко пъти през месеците, прекарани заедно, Ентрери бе долавял намек за притеснение у хладнокръвния мрачен елф, но нямаше как да го сбърка и това само подсили собствените му сериозни страхове.

Намираше се доста извън светлината, хвърляна от последната факла на стената на дългия коридор, когато внезапен яростен проблясък зад гърба му освети пътя и му разкри, че коридорът свършва рязко на около дузина стъпки напред и прави остър завой надясно. Убиецът внимателно запомни този перпендикулярен завой, който беше единственият му шанс за спасение. Защото при проблясъка бе видял ясно финалния щрих на отвратителния капан, заложен от лича — група заострени шипове, стърчащи от стената.

Ентрери се оттласна от лявата стена и отново започна да се търкаля. При едно от превъртанията успя да прибере инкрустираната кама, с която бе известен, а при следващото успя да плъзне в ножницата на лявото си бедро и меча си, Нокътя на Шарон. С освободени ръце вече можеше да контролира по-добре плъзгането си покрай стената. Подът бе по-хлъзгав и от леден склон в безветрена пещера в самия Велик глетчер, но стените бяха гладки като твърд камък. Ръцете му се напрягаха при всяко превъртане, а краката му се плъзгаха и въртяха на място, докато извиваше раменете си, за да се задържи прав. Наближи острия завой и смъртоносния край на коридора, който внезапно изникна пред него.

Изкрещя, когато поредната оглушителна експлозия разтресе коридора зад гърба му. Убиецът се оттласна с всички сили при поредното превъртане, като прецени момента до съвършенство, за да постигне максимален ефект. Обръщайки се, изтласка горната част на тялото си напред, за да подсили движението, което го прехвърли през коридора към страничния проход. Веднага щом краката му се плъзнаха извън основния коридор, залитна, защото магическата хлъзгавина изчезваше изведнъж. Сграбчи ъгъла и се притегли към него, удряйки се силно с лице, притиснато към стената. Погледна назад само веднъж и на мъждивата светлина успя да види острите, покрити с шипове върхове на смъртоносните колове.

Понечи да надникне иззад ъгъла към коридора, от който беше дошъл, но едва не извика от изненада, когато покрай него профуча въртяща се фигура. Опита се да сграбчи Джарлаксъл, но елфът му се изплъзна и Ентрери помисли, че другарят му е обречен да срещне смъртта си върху шиповете.

Но Джарлаксъл не се удари в тях. По някакъв незнаен начин мрачният елф успя да спре на косъм, да завие наляво и да се удари силно в стената срещу Ентрери.