Майкъл Добс - Да изиграеш краля

Когато през 1990-а написах „Да изиграеш краля“ като продължение на „Къща от карти“, отчасти беше, защото смятах, че яхтата на кралската фамилия ще навлезе в бурни води. Така се и оказа. Писах за разбити бракове, финансови скандали, политически полемики и публично унижение и през следващите няколко години кралското семейство като че ли следваше този сценарий с неуморна упоритост. На моменти изглеждаше, сякаш някои личности се държат като на кастинг за роля в този сюжет. Като форма на предупреждение, което в някакъв смисъл беше намерението на книгата ми, тя се провали тотално. На Уиндзорската династия ѝ предстояха някои от най-тежките моменти. Яхтата почти потъна, а някои членове на екипажа бяха изхвърлени зад борда.

Образът на моя крал не е просто версия на принц Чарлз – има много наследници на трона, които са се забърквали в проблеми, и съм използвал като вдъхновение повече от един от тях – но е неминуемо да се направят и някои паралели. Когато започнах да пиша, вече беше ясно, че бракът му се разпада, въпреки че официално това се отричаше, и затова реших моят герой да няма съпруга. Надявам се нищо от написаното да не се приеме като проява на неуважение, защото не това бе моята цел.

Във всеки случай, въпреки тези тежки години, както той, така и институцията показаха устойчивост и сила да се възстановят, и днес стоят по-високо в очите на обществото, откогато и да било десетилетия преди това. Кралската яхта все още е на повърхността.

Както и Франсис Ъркарт. Почти тридесет години, след като го създадох, той вече има собствен живот в книгите, в телевизията на световно ниво като герой, който се цитира и в парламента, и в пресата. А дали се мърмори за него и по ъглите на някои дворци? Ами може и така да е, но аз няма да коментирам...

М. Д., 2013

Да се махат всички крале.

Заемат твърде много място.

Дойде денят, в който ще го умъртвят. Преведоха го през парка, обграден от две пехотни роти. Беше се събрала гъста тълпа и той прекара по-голямата част от нощта в чудене как ще реагират, когато го видят. Със сълзи? С присмех? Дали ще се втурнат да го спасяват, или ще го заплюят с презрение? Всичко зависеше от това кой им е платил повече. Но не се случи нищо; те стояха в мълчание, апатични, стреснати, все още неспособни да повярват какво предстои да се случи, и то в името на самите тях. Една млада жена извика и припадна, когато той я подмина, но никой не се опита да спре хода му по замръзналата твърда земя. Пазачите го тикаха напред.

Само за няколко минути стигнаха Уайтхол, където го сложиха в малка стая. Беше малко след десет сутринта в това януарско утро и той очакваше всеки момент да чуе потропването по вратата, което да го призове. Но нещо се бавеха; не дойдоха чак до два следобед. Четири часа чакане, четири часа, в които демоните оглозгваха куража му и той чувстваше, че се разпада отвътре парче по парче. През нощта беше постигнал покой, някакъв вътрешен мир, почти примирение, но с изминаването на всички тежки минути, които се превръщаха в часове, това спокойствие отстъпваше пред паниката, която караше стомаха му да се обръща, като започваше от мозъка, минаваше през цялото тяло и се изливаше в червата и пикочния мехур. Мислите му се разбъркаха в каша и внимателно обмислените думи, които трябваше да озарят правотата на неговата кауза и да обезоръжат тяхната изкривена логика, изведнъж изчезнаха. Той стисна юмруци, докато ноктите се забиха дълбоко в дланите му; надяваше се, когато дойде моментът, някак си да открие правилните думи.

Вратата се отвори. Капитанът застана пред мрачния изход и кимна кратко и тържествено, без да сваля шлема от главата си. Нямаше нужда от думи. Взеха го и само след секунди беше в Банкетната зала, която обичаше толкова много – с таваните, рисувани от Рубенс, и величествените дъбови врати, но сега му беше трудно да различи детайлите в този неестествен мрак, в който помещението бе потънало. Високите прозорци бяха частично зазидани или пък заковани с дъски, за да се подсигурят повече защитни позиции по време на войната. Само в далечния край една от барикадите се беше свлякла и от процепа се процеждаше сивкаво, дрезгаво сияние като отвор на портал към друг свят. Войници, строени от двете страни, оформяха коридор, който го водеше точно натам.