Майкъл Добс - Къща от карти

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкъл Добс - Къща от карти» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Сиела, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Къща от карти: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Къща от карти»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Майкъл Добс ни въвежда зад кулисите на безскрупулни политически машинации и корумпирани медии във Великобритания в края на 80-те, с детайл и дълбочина присъщи на автор преживял това, което разказва. Главният герой, Франсис Ъркарт, използва връзките и информацията си, за да излезе от сянката на анонимен партиен пост. Задейства грандиозна подмолна машина за скандали и шантаж, което ще разклати всички в Уестминстър, за да свали премиера и да заеме мястото му. Амбициозната млада журналистка Мати Сторин се натъква на историята на живота си, но тя ще й струва твърде много.

Къща от карти — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Къща от карти», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Майкъл Добс

Къща от карти

ЧАСТ ПЪРВА

РАЗБЪРКВАНЕ НА ТЕСТЕТО

Нищо не остава, не и вечно. Нито смехът, нито желанията, нито самият живот. Не и вечно. Затова нека вземем максимума от това, с което разполагаме.

Защо да пропиляваме живота си в търсене на една епитафия? „Ще те помним с обич.“ Трябва да си бил слабоумник, за да издълбаят това на надгробната ти плоча. Това е просто сантиментална диария. Нека приемем фактите – в живота има пълно и празно, а чрез политиката определяме кой печели и кой губи. Независимо дали ни харесва, или не, всички сме играчи.

„Всички, които го познаваха, го уважаваха.“ Пак грандиозно хленчене. Това не е за моя надгробен камък. Не уважението, а страхът мотивира човека; така се градят империи и се вдигат революции. Това е тайната на великите. Когато човек се страхува, че ще го смажеш, че тотално ще го унищожиш, неговото уважение неминуемо ще последва. Страхът за оцеляването е опияняващ, всепоглъщащ, освобождаващ. И винаги е по-силен от уважението.

Винаги.

Глава първа

Четвъртък, 10 юни

Сякаш едва преди миг се беше добрала до вкъщи, препъвайки се от умора на последното стъпало, а утринното слънце вече забиваше палци в очите й, като се прокрадваше иззад завесата и се настаняваше на възглавницата й. Тя раздразнено се обърна на другата страна. Главата й беше тежка, краката подути, а леглото до нея празно. Това, че му беше помогнала да довърши втората бутилка „Лийбфраумилх“, се оказа лоша идея. Беше свалила гарда и се беше оказала притисната в ъгъла от някакъв гнусен репортер на вестник „Сън“, от когото помнеше само акнето и неприличните намеци. Наложи се да излее остатъка от виното си върху ризата му, за да го накара да се отдръпне. Тя надзърна под завивката, за да се увери, че все пак не е била толкова пияна, че да го довлече със себе си. Въздъхна с облекчение – никой не дебнеше оттам; дори не беше свалила чорапите си.

Мати Сторин заблъска възглавницата, докато подчини формата й на юмруците си, после пак отпусна глава върху нея. Заслужаваше още малко време в леглото; знаеше, че няма да се спи следващата нощ. Изборна нощ. Ден на проклятието. На отмъщението на избирателя. Последните няколко седмици бяха зверски за Мати – под обсадата на нейния редактор, разпъната между крайни срокове, лутаща се между вдъхновение и издъхване. Може би след тази вечер щеше да има възможност да си вземе няколко дни отпуска, да си постегне живота, да намери по-качествено вино и по-качествени мъже, с които да прекарва вечерите си. Уви се по-плътно със завивката. Дори под лъчите на ранното лято тя чувстваше хлад.

Така беше откакто напусна Йоркшир преди почти година. Беше се надявала, че ще остави всички самообвинения и гняв зад себе си, но те все още хвърляха студена сянка, следваха я навсякъде, особено в леглото й. Тя потрепери, зарови лице в буците на възглавницата.

Опита се да гледа философски на нещата. Поне вече нямаше какво да я разсейва емоционално, и да пречи да открие дали притежава нужното, за да стане най-добрият политически журналист в този свиреп мъжки свят. Ще се грижи единствено за себе си, дори котка няма. Но е трудно да гледаш философски, когато краката ти замръзват. И когато не си пускал пералня. Отметна завивката и изпълзя от леглото, за да стигне до откритието, че чекмеджето с чисто бельо е празно. Беше изчислила грешно, забравила, толкова много неща и толкова малко време, най-малко пък за тъпото пране. Прерови другите чекмеджета, всяко ъгълче, разхвърля всичко, но не намери. Ужас, добре, че няма мъж наоколо, който да стане свидетел на това. Зарови се в коша за пране, оттам измъкна бикини от преди седмица, но носени само един ден. Обърна ги наопаки и ги обу. Готова за битка. Мати Сторин с въздишка отвори вратата на банята и започна деня си.

Когато здрачът започна да се спуска в юнското небе, четири комплекта метал-халогенни лампи щракнаха и с тихо жужене осветиха предната част на сградата с режещата си изкуствена мощ. Ярката светлина прониза дълбоко фасадата, имитация в стил от времето на крал Джордж Първи, зад която се помещаваше щабът на партията. Една завеса на третия етаж потрепна, някой хвърли поглед на случващото се навън.

Нощната пеперуда също забеляза лампите. Чакаше спускащата се нощ, подготвяше се, кацнала в малка цепнатина в една от близките кули на църквата „Сейнт Джон“, елегантната конструкция на архитекта Кристъфър Рен, намираща се в средата на Смит скуеър. Църквата отдавна вече се ползваше за светски цели, на свети Джон му беше съкратена бройката, но четирите варовикови кули все още се издигаха мощно над този безбожен площад в сърцето на Уестминстър. Гледаха надолу, мръщейки се неодобрително. Но не и пеперудата. Тя се тресеше от вълнение. Разпери крилца, привлечена от десет хиляди вата енергия и тласкана от инстинкт на милиони години.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Къща от карти»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Къща от карти» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Александър Солженицин
Джеймс Патерсън - Крайбрежната къща
Джеймс Патерсън
Майкъл Добс - Да изиграеш краля
Майкъл Добс
Питър Мей - Черната къща
Питър Мей
Карин Герхардсен - Джинджифиловата къща
Карин Герхардсен
Майкъл Крайтън - Конго
Майкъл Крайтън
Майкъл Конъли - Петата поправка
Майкъл Конъли
libcat.ru: книга без обложки
Джон Гришам
Отзывы о книге «Къща от карти»

Обсуждение, отзывы о книге «Къща от карти» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x