Майкъл Добс - Къща от карти

– Добре, нека да спрем с мистицизма и да се придържаме към цифрите, става ли? Какво ще е мнозинството? Ще ги преизберат ли, или не?

– Само глупак би казал, че няма да ги преизберат.

– Нямам скапаното намерение да ставам глупак, Мати. Всякакво мнозинство ме устройва. Дявол да го вземе, при тези обстоятелства ще си е сериозно постижение. Всъщност историческо. Четири поредни изборни победи никога не са постигани преди. Така че първа страница остава същата.

Престън бързо даде знак, че разговорът е приключил, като си наля чаша шампанско от бутилка, която стоеше на полицата с книги. На нея не предложи. Започна да рови в листовете по бюрото като сигнал, че тя трябва да си ходи, но човек не можеше да се отърве толкова лесно от Мати. Дядо й беше съвременен викинг, който в бурните първи месеци на 1941-а беше прекосил Северно море с пробита рибарска лодка, за да избяга от окупираната от нацистите Норвегия и да се присъедини към Кралските военновъздушни сили. Мати беше наследила от него не само скандинавските си черти, но и упорития дух, който невинаги се нравеше на слабите мъже. Но изобщо не й пукаше!

– За момент само спри и се запитай какво можем да очакваме от още четири години управление на Колингридж – Мати хвърли своето предизвикателство. – Може би е твърде безхарактерен, за да е министър-председател. Предизборният му манифест беше толкова лек, че вятърът го отвя още първата седмица на кампанията. Не предлага нови идеи. Единственият му план е да стиска палци руснаците и профсъюзите да не разпър-дят нещата. Това ли мислиш, че иска страната ни наистина?

– Изящно казано, както обикновено, Мати – подразни я той с наставнически тон. – Но бъркаш. Играчите искат консолидация, а не катаклизми. Не искат да им изхвърлят играчките от количката всеки път когато разхождат бебето.

Завъртя пръст във въздуха като диригент, който връща объркал се музикант обратно в партитурата.

– Така че няколко години топла бира и крикет няма да са толкова лоши. И ако нашият приятел Колингридж си остане на Даунинг Стрийт, ще бъде чудесно.

– Ще бъде убийствено – промърмори тя, като се обърна, за да излезе.

1 (анг.) На английски името се изписва Francis Urquhart – оттам инициалите FU. Също така фонетична игра на думи: fuck you – майната ти.

2 (анг.) В буквален превод „главен камшик“ – длъжност в британската политическа система, човекът, който отговаря всички членове на партията да гласуват така, както лидерите на партията искат. Няма точен еквивалент в българската политическа система. Нещо като „отговорник по партийната дисциплина“.

3 Улица, на която са били редакциите на много от вестниците в Лондон. И до ден днешен е нарицателно за британската преса.

Христос ни учи да прощаваме на враговете си, а кой съм аз, че да споря с Всевишния? Но в безкрайната си мъдрост той не споменава нищо за прощаване на приятелите, още по-малко на семействата ни. С радост приемам съветите му по темата. Във всеки случай, като се стигне дотам, винаги ми е по-лесно да прощавам на себе си.

Чак когато автобус № 88 разтресе с преминаването си прозорците на апартамента, Чарлз Колингридж се събуди. Малкият едностаен апартамент над офисите на една туристическа агенция в Клафам, Югоизточен Лондон, не бе това, което повечето хора биха очаквали от брата на министър-председателя, но изпадналият си позволява само най-необходимото. След като изхарчи парите си в кръчмата, той се беше прибрал да се посъвземе. Сега лежеше свит във фотьойла, все още облечен в измачкания си костюм, въпреки че вратовръзката вече съвсем липсваше.

Погледна стария си ръчен часовник и изпсува. Беше спал часове, но все още се чувстваше изтощен. Щеше да изпусне партито, ако не побърза, но първо имаше нужда от едно питие, за да се вдигне. Наля си голямо количество водка, вече дори „Смирнов“ не можеше да си позволи – само местната марка в супермаркета. Поне беше такава, че не оставяше дъх и не миришеше много, ако се полееш с нея.

Взе чашата си в банята и се отпусна във ваната, давайки време на горещата вода да извърши чудесата си за тези уморени крайници. Напоследък често имаше чувството, че те принадлежат на едно напълно чуждо тяло. Сигурно остарява, каза си той.

Застана пред огледалото, опитвайки се да пооправи щетите от последния запой. Видя лицето на баща си, укоряващо, както винаги, призоваващо го към цели, които вечно бяха малко извън възможностите му, сякаш го питаше защо той никога не успя да постигне нещо като по-малкия брат Хенри. И двамата бяха имали еднакви привилегии, учиха в едно и също училище, но някак си Хал винаги му водеше и постепенно го бе засенчил с кариерата си и с брака си. Чарлз не таеше огорчение от това, беше щедра душа, твърде щедра и твърде податлива. Но Хал винаги беше там, за да помогне, когато той се нуждаеше, да даде съвет и рамо, на което да поплаче, след като Мери го напусна. Да, особено след като Мери го напусна. Но не беше ли навряла дори и тя успеха на Хал в лицето му? „Ти не си достоен за него. За нищо не си достоен!“ А Хал имаше все по-малко време да мисли за чужди проблеми, откакто отиде на Даунинг Стрийт.