Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Всеизвестен е фактът, че всеки пуснат в Холивуд за повече от шест седмици, внезапно и неизлечимо полудява.

Елъри Куин посегна пипнешком към бутилката скоч върху отворения куфар.

— За Холивуд, града на смахнатите! До дъно! — Той довърши алкохола, метна бутилката настрани и се зае отново с багажа си. — Калифорнийо, сбогом, отивам си — неоплакан, не почетен, невъзпят! Но кой го е грижа!

По устните на Алън Кларк се плъзна оная усмивка на Мона Лиза, по която можеш да познаеш всеки член от братството на холивудските агенти — дебел или слаб, висок или нисък, млад и наивен или покварен от живота. Това е усмивката на мъдреца, светеца, циника, прозрял абсолютната истина.

— Всички се държите така в началото. Който може, се оправя, който не може — подвива опашка и духва на Изток.

— Ако се опитваш да ме вбесиш, откажи се, Алън — изръмжа Елъри и ритна проснатата си чанта за голф. — Познавам ви вече и кътните зъби на вас, холивудските агенти.

— Какво, по дяволите, очакваш — да ти дадат някоя суперпродукция още през първата седмица и банкет в „Кокосовата горичка“ 1?

— Очаквам работа — отсече Елъри.

— Стига, моля ти се! — възмути се агентът му. — Тук не се работи — тук се твори. Освен това дори Рембранд не е започнал кариерата си с поръчка да изпише Сикстинската капела, нали? Използувай случая да изучиш правилата на играта.

— И как? Като се погреба в този кабинет като в мавзолей и по цял ден си въртя палците, така ли?

— Тъй, тъй — каза утешително Кларк. — Защо пък не? Парите ги дава „Магна“, нали? Щом студията държи да ти плаща при това положение, не ти ли минава през ума, че знаят какво правят?

— Ако питаш мен — не знаят! — рече Елъри, като хвърляше вещи в куфара.

— Трябва да добиеш усет за филмите, Куин, преди да се захванеш със сценария. Ти не си надничар. Ти си писател, творец, ъъъ… деликатно цвете.

— Глупости на търкалета.

Кларк се ухили и докосна шапката си.

— Е, довиждане тогава. Радвам се, че те видях… И все пак защо си се разбързал? Във филмите има хляб. Ти си човек с идеи, а за тях в Холивуд се плаща. Студията се нуждае от теб.

— „Магна“ сключи с мен договор за шест седмици, с право на продължение. Шестте седмици изтичат днес, те не го подновяват и това означавало, че имали нужда от мен! Типична холивудска логика.

— Просто не им харесва договорът, който е сключила нюйоркската кантора. Често става така. Ще оставят договорът ти да изтече и после ще ти предложат нов. Ще видиш!

— Извикаха ме тук, за да напиша сценарий и диалог за конска опера 2. И какво направих за шест седмици? Никой не ми обърна внимание. Ни веднъж не можах да говоря с Жак Бучър… Знаеш ли колко пъти звънях на Бучър, Алън.

— Имай търпение. Бучър е Детето Чудо на Холивуд. А ти си само един пърш… писател.

— Не можеш да го докажеш, защото нищо не съм написал. Не, господине, сбогом, зове ме дълъг път.

— Тъй, тъй — рече агентът. — Ето, забрави си виненото поло. Знам как се чувстваш. Мразиш цялата ни пасмина. Тук не можеш да вярваш и на най-добрия си приятел — само да се обърнеш, и ще използува гърба ти за трамплин. Знам. Ние сме подлеци…

— Няма логика!

— Не разбираме от изкуство…

— Преструвки!

— За пари сме готови на всичко…

— Човек за човека е вълк!

— И въпреки това — ухили се Кларк — ще свикнеш и ще ти хареса. Всички свикват. И ще спечелиш сто пъти повече, ако пишеш сценарии, отколкото ако умуваш кой е теглил ножа на господин Хикс. Послушай ме, Куин, и остани.

— Доколкото разбирам, инкубационният период трае шест седмици. След това състоянието на човек става безнадеждно. Не, ще си вдигам багажа, докато съм с всичкия си.

— Имаш още десет дни, докато си получиш билетите за Ню Йорк.

— Десет дни! — потръпна Елъри. — Ако не беше убийството на Спери, отдавна щях да съм на Изток.

Кларк се опули:

— Виж ти! И аз си помислих, че нещо не е наред, като гледах как се пъчи Глюк!

— Ох, изтървах се. Нека си остане между нас, Алън. Обещах на инспектор Глюк…

Агентът подскочи от възмущение:

— Искаш да кажеш, че си разкрил случая Спери и не си накарал вестниците да те изтипосат на първа страница?

— За мен тези неща са без значение. Къде, по дяволите, да прибера трандафорите си?

— С такава реклама можеш да влезеш във всяка холивудска студия и сам да си напишеш чека за хонорар. — Кларк притихна и когато Елъри погледна към него, видя познатата усмивка на Мона Лиза. — Слушай — рече Кларк, — имам страхотна идея.