Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Елъри изпусна обувките:

— Виж какво, Алън…

— Остави на мен! Гарантирам, че…

— Дадох дума на Глюк, казвам ти!

— Глюк да върви по дяволите. Хубаво, добре, добре. От другаде съм разбрал. Ти нямаш нищо общо с тази работа…

— Не!

— Първо ще опитам с „Метро“ 3 — рече агентът замислено.

— Не, Алън, твърдо не!

— Мога да звънна също на „Парамаунт“ и на „Туентиът Сенчъри“, да ги насъскам едни срещу други. Ще накарам екипа на „Магна“ да ми зобе от шепичката. — Той потупа Елъри по рамото. — Ще ти подсигуря двадесет и пет стотачки на седмица.

И в този психологически момент звънна телефонът. Елъри се хвърли към него.

— Господин Куин? Изчакайте, ако обичате. Господин Бучър иска да говори с вас.

— Господин кой? — попита Елъри.

— Господин Бучър.

— Бучър?

— Бучър! — Кларк нахлупи ниско шапката си. — Нали ти казах? Бучо Велики! Къде ти е другият телефон? Засега не споменавай мангизи. Опипай почвата! Майко мила! — И той хукна в спалнята.

— Господин Куин? — прозвуча рязък, нервен, младежки глас. — Обажда се Жак Бучър.

— Жак Бучър ли казахте? — смънка Елъри.

— От четири дни се опитвам да ви открия в Ню Йорк. Накрая се обадих на баща ви в полицейското управление и той ми даде телефона ви. Какво правите в Холивуд? Защо не минете да ме видите днес?

— Какво правя… — Елъри се задави от възмущение. — Добре ли чух?

— Моля? Питам по каква работа сте тук? На почивка ли?

— Прощавайте — попита Елъри, — с Жак Бучър ли говоря? С вицепрезидента на студия „Магна“, Мелроуз, Холивуд, Калифорния, Съединените американски щати? — Спря за миг. — Планетата Земя?

Настъпи тишина. После:

— Не ви разбрах?

— Да не е някой шут?

— Моля?! Ало! Господин Куин? — Още един празен миг във времето. Господин Бучър май трескаво прелистваше бележника си. — С Елъри Куин ли говоря? Куин, писателя на детективски романи? Къде, по дяволите… Мадж… Мадж! Да не си ме свързала с друг човек?

— Чакайте — глухо рече Елъри. — Мадж ви е свързала точно с когото трябва. Няма никаква грешка, господин Бучър. Но напоследък нещо трудно съобразявам. Правилно ли разбрах, че ме питате дали съм в Холивуд на почивка?

— Не разбирам. — Гласът не звучеше вече тъй остро. — Изглежда, нещо линиите се преплитат. Зле ли ви е, Куин?

— Дали ми е зле? — изръмжа Елъри с почервеняло лице. — По-зле не може да бъде! Слушай, глупако, нали ти ме нае да работя за теб преди шест седмици, а сега ме питаш дали съм тук на почивка?

— Какво! — кресна продуцентът. — Вие сте в нашата студия от шест седмици? Мадж?

— От шест седмици звъня по два пъти на ден в кабинета ти, тиквенико — това прави седемдесет и два пъти, без да броим неделите ти, жалко изчадие на филмовата индустрия! Ще питаш в Ню Йорк за адреса ми!

— Защо… никой… не ме е уведомил?

— Седя тук и зяпам мухите — ревна Елъри — в този дворец на дож, където твоите лакеи ме оставиха да дремя цял месец и половина, чуваш ли? Отслабнах от тревоги, изтормозих се, побелях, умирах бавно на стотина метра от кабинета ти — а ти ме търсиш в Ню Йорк! — Гласът на Елъри стана страховит. — Полудявам! Направо полудявам! Знаеш ли какво, господин Бучър? Можеш да се ухапеш, където не се стигаш! Аз ти го казвам!

И той запокити телефона с царствен жест.

Кларк дотърча, потривайки ръце:

— Чудесно! Великолепно! Работата е в кърпа вързана!

— Я ме остави — сопна му се Елъри, след което подскочи: — Какво каза?

— Такова нещо не е ставало, откакто Гарбо даде последното си интервю — рече ликуващ агентът. — Натри му носа на Буч. Сега вече всичко е ясно!

— Сега… — повтори Елъри, пипайки челото си — сега… всичко е ясно ли?

— Голяма работа е Буч. Най-важната клечка в киноиндустрията. Това се казва късмет! Слагай си капата.

— Чакай. Чакай! Къде отиваме?

— При Детето Чудо, разбира се. Хайде!

И агентът забърза навън, доволен от живота, света и от целия объркан, буреносен ход на събитията.

За момент Елъри се поколеба какво да направи.

Но когато се улови, че слага кибрит на главата си, захапва периферията на шапката и драсва цигара о обувката си, изломоти нещо и последва личния си представител навън с объркания вид на човек, на когото никога нищо не му е ясно.

Всяка студия в Холивуд си има Дете Чудо. Но Жак Бучър, а това го признаваха даже и другите Деца Чудо, можеше да сложи всички в малкия си джоб.

Тази знаменитост заемаше едноетажен четиристаен офис в сърцето на квартала от административни сгради на студия „Магна“. Постройката, явно дело на някой неизвестен архитектурен гений, помисли си мрачно Елъри, бе нещо като испанска хасиенда, която испански директор на продукция би издигнал в своята родна Испания всред кръв, врява и батареен грохот. Беше яркожълта, с гипсови орнаменти и мавритански сводове. Покривът, плочките и вътрешните и дворове можеха да съществуват само в кошмарите на някой пиян идалго. С една дума, постройката беше колосална.