Елъри Куин - Четворка купа. Къща насред път

Детето Чудо се ухили.

— Ти си мой тип човек. Честен си. По дяволите, в студията имам цяла дузина първокласни сценаристи, които познават; занаята тъй както ти няма да го овладееш и за милион години.

— Тогава какво, по дяволите, искаш от мен?

— Отдавна ти чета книгите и не изпускам разследванията ти. Много те бива. Съчетаваш желязна логика с творческо въображение. А имаш и свеж поглед, който старите кримки, затънали в рутината на снимачната техника, са загубили преди сто години. С една дума — моя работа е да откривам таланти и мисля, че ти си роден сценарист. Да продължавам ли да приказвам?

— Продължавай — въздъхна Елъри. — Ако ще говориш такива хубави неща.

— Познаваш ли Лю Баскъм?

— Чувал съм името му. Писател е, нали?

— Мисли се за такъв. Всъщност е човек с идеи. Идеи за филми. Идват му на конвейер. Най-гениалната му идея дошла на масата за покер — „Уорнърс“ я купиха за двадесет и пет хиляди и спечелиха два милиона. Толкова бил пиян, че не можел да различи асо от поп. Дръвникът му с дръвник продал идеята на друг сценарист от карето, за да плати дълг от сто долара… Та с Лю ще работиш. Ще направите сценария заедно.

— Какъв сценарий? — изстена Елъри.

— По една идея, която той наскоро ми продаде. Бизнес! Ако пусна Лю сам да работи върху нея, ще ми пробута някой миш-маш, дето ще се чудя какво да го правя — ако изобщо направи нещо, в което се съмнявам. Тъй че искам да разработиш сценария с него.

— Той знае ли, че му готвиш сътрудник? — сухо попита Елъри.

— Навярно вече е чул. В една студия нищо не остава скрито. Но не се тревожи за Лю. Той е симпатяга. Един от най-откачените галеници на природата: безотговорен, несериозен гений, комарджия, женкар, пиянде — момче и половина.

— Хмм — рече Елъри.

— Само гледай да не те разиграва. Ти ще го търсиш за работа, а той сигурно ще е в Лас Вегас и ще залага на зарове. Когато се появи, ще бъде фиркан до козирката. Никой в този град не си спомня кога за последен път Лю е бил относително трезв… извинявай. — И Бучър натисна колчето на комуникатора. — Да, Мадж?

— Господин Баскъм току-що влезе, господин Бучър, и отново грабна ножа ми за хартия. Реших, че трябва да ви предупредя — рече Втората секретарка уморено.

— Нож ли, каза? — разтревожено попита Елъри.

Набит мъж нахлу като кълбовидна мълния. Облечен бе в изпомачкани дрехи, имаше подпухнали бузи, нос като варен лук, остри мустаци, разрошена коса, клепачи, твърде морни, за да стоят отворени, и призрачен вид, който не се дължеше на разходки на открито.

Това привидение спря, залитайки, изтанцува сложна пантомима, олицетворяваща възмущение, и размаха дълъг нож за хартия. После тръгна към бюрото на Детето Чудо, зад което Куин стоеше като парализиран, и размаха стоманеното острие под носа му.

— Виждаш ли това? — кресна той.

Куин кимна. Искаше му се да не го вижда.

— Знаеш ли какво е?

— Нож — преглътна Куин.

— А знаеш ли къде го намерих?

Куин поклати глава; смаян от този безпричинен разпит. Здравенякът заби ножа в бюрото на Жак Бучър. Дръжката заплашително затрепери.

— В гърба си изстена Баскъм. — Знаеш ли кой го заби там… гад?

Куин отмести стола си леко назад.

— Ти, само ти, подъл нюйоркски крадецо на идеи! — ревна Баскъм. Той сграбчи бутилка скоч от барчето на Детето Чудо и ожесточено налапа тъмнокафявото и гърло.

— Това — каза Куин — сигурно е втората серия на един изключително лош сън.

— Такъв си е Лю — рече разсеяно Бучър. — Винаги драматизира.

— Прави го в началото на всяка продукция. Слушай. Лю, не си прав за Куин — Елъри Куин, това е Лю Баскъм.

— Как сте? — протоколно попита Куин.

— Кофти — каза Лю иззад бутилката.

— Куин просто ще ти помага в разработката. Лю. А иначе филмът си е твой и, разбира се, възнаграждението е по най-високата тарифа.

— Точно така, Лю — каза Елъри с подкупваща усмивка. — Аз съм просто твоят малък помощник, старче.

Мокрите устни на Баскъм се разтегнаха в искрена другарска усмивка.

— Това е друга работа — благородно каза той. — Хайде, приятел, пийни една глътка. И още една. И ти също, Буч. Хайде всички да гаврътнем по едно уиски.

Милият Алън Кларк, спокойствието и благоприличието на тихите нюйоркски улици, обкръжението на нормални хора — от всичко това го деляха светлинни години. Куин, както си беше махмурлия, изтръгна скоча от Баскъм с куража на отчаян човек.

До кабинета на Детето Чудо имаше работна стая, която миришеше леко на дезинфекциращи препарати и беше обзаведена не по-луксозно от килия на монах флагелант 6.