Джек Лондон - Малката стопанка на голямата къща

Той се събуди в мрак. Пробуждането му беше просто, леко, без движение — само очите му се отвориха и той разбра, че е тъмно. За разлика от повечето хора, които трябва най-напред да опипат наоколо, да се ослушат и да влязат в допир с околния свят, той още от самия миг на събуждането свързва своето „аз“ с времето и пространството. След прекараните в сън часове подхвана без усилие прекъснатата повест на живота си. Знаеше, че е Дик Форест, собственик на обширни земи, заспал часове преди това, след като сънливо бе пъхнал кибритена клечка между страниците на „Роуд таун“ и бе изгасил електрическата нощна лампа.

Наблизо се чуваше тихото бълбукаме и ромолене на фонтан. Отдалеко се носеше звук, който го накара да се усмихне от удоволствие, звук толкова слаб и далечен, че само твърде остър слух можеше да го долови. Той позна глухия гърлен рев на Крал Поло — Крал Поло, най-хубавия му късорог бик, който три пъти бе ставал първенец между всичките бикове в Сакраменто на изложбите в щата Калифорния.

Усмивката бавно замря на лицето на Дик Форест, защото той спря за миг мисълта си на новите победи, които бе подготвил тази година за Крал Поло на говедовъдните изложби в Източните щати. Той ще им покаже, че един роден и отгледан в Калифорния бик може да съперничи с най-хубавите бикове, отхранени с царевица в Айова или внесени от земите отвъд океана, от древното отечество на късорогите бикове.

Едва когато подир няколко секунди усмивката изчезна, той посегна в тъмното и натисна първото копче от една редица. Имаше три реда такива копчета. Скритата светлина, която се разля от тавана, разкри една спална веранда, заградена от три страни с мрежа от тънки медни жици. Четвъртата страна беше солидната бетонна стена на къщата, с големи френски прозорци, служещи за врати.

Той натисна второто копче и ярката светлина падна върху точно определено място, като освети намиращите се в една редица часовник, барометър и два термометъра — Реомюр и Фаренхайт. Почти само с един бегъл поглед той прочете последните данни: точно време 4:30; атмосферно налягане 29,80, което беше нормално за дадената височина и годишното време; и температура 36° по Фаренхайт. С ново натискане на копчето всички данни за времето, температурата и атмосферното налягане отново потънаха в мрак.

Третото копче му запали лампата за четене, така поставена, че светлината падаше, без да блести в очите му, а първото изгаси, идващата от тавана скрита светлина. Той взе сноп коректури от нощната масичка и като запали цигара с молив в ръка, започна да коригира.

Явно, това беше спалното помещение на човека на труда. От него лъхаше главно деловитост, макар че навред проличаваше и един не напълно спартански комфорт. В долния край на леглото, като допълнителна покривка, бе метнат сив халат от вълчи кожи с провиснали опашки. На пода, върху дебела кожа от дива коза, се намираха чехлите му.

На голямата нощна маса бяха натрупани в грижлив ред книги, списания и бележници, но там имаше място и за кибрит, цигари, пепелник и термос. На подвижна подставка бе закачен диктофон. На стената, под барометъра и термометрите, от кръглата дървена рамка поглеждаше усмихнатото лице на млада жена. Пак на стената, между редиците копчета и една дъска с щепсели, от отворен калъф се подаваше дръжката на четиридесет и четири милиметров автоматичен пистолет „Колт“.

Точно в шест часа, когато сивата светлина бе започнала да се промъква през мрежата, Дик Форест, без да вдига очи от коректурите, протегна дясната си ръка и натисна едно копче от втората редица. След пет минути на верандата се появи китаец в меки пантофи. Той държеше малък полиран меден поднос с чашка и чинийка, мъничко сребърно кафениче и също такава малка сребърна каничка за каймак.

— Добро утро, О’Май — поздрави Дик Форест, усмихвайки се както с очите, така и с устните си.

— Добро утро, господарю — отвърна О’Май и направи на масата място за подноса, след което наля кафето и каймака.

После, като видя, че господарят му отпиваше по малко кафе с едната си ръка, докато с другата продължава да коригира; О’Май не дочака нови заповеди, а вдигна от пода една лека, розова, дантелена нощна шапчица и си излезе безшумно. Той изчезна като сянка през отворения френски прозорец.

Точно в шест и половина часа, без секунда закъснение, той се появи отново с по-голям поднос. Дик Форест остави настрана коректурите, взе една книга, озаглавена „Отглеждане на жаби за търговски цели“, и се приготви да закусва. Закуската беше проста, но доста засищаща — пак кафе, половин грейпфрут, две рохки яйца, излени в чаша с малко масло и съвсем горещи, и парче непрепържен бекон, който той знаеше, че е домашно приготвен от собствените му свини.