Майкъл Добс - Къща от карти

През последния месец тези служби се бяха пренаселили, прегрели и затрупали невероятно, но утре всичко щеше да бъде различно. Изборите са време на промени и на човешки жертви. До уикенда, независимо какви са резултатите, много от тях щяха да са без работа, но почти всеки от тях щеше да се върне за още, засмукал зърното на властта. Засега се задоволяваха с едно безкрайно чакане.

Биг Бен удари десет часа. Всичко приключи. Избирателните секции бяха затворени и вече никакво обжалване, обяснение, атака, инсинуация, клевета или не дай си Боже издънка не можеше да повлияе на резултата. Когато последният звън на старата часовникова кула отзвуча в нощния въздух, няколко от партийните работници се ръкуваха един с друг, като безмълвно си даваха кураж и показваха уважение към добре свършената работа. Точно колко добре беше свършена, щяха да разберат съвсем скоро. Както толкова много пъти предишните вечери, като в религиозен ритуал те насочиха вниманието си към екраните с новините и познатият глас на сър Алистър Бърнет. Той се появи като Моисей от последните дни, с успокояващ тембър, румени бузи и точно толкова фоново осветление върху вълнистата му посребрена коса, че да създаде ефект на ореол.

– Добър вечер – започна той с глас като лек планински поток, – предизборната кампания приключи. Само преди секунди хиляди избирателни секции в страната затвориха вратите си и сега чакаме присъдата на народа. Първият резултат се очаква само след четиридесет и пет минути. След малко ще се включим на живо с интервюта с министър-председателя Хенри Колингридж в неговия избирателен район Уоруикшир, както и с лидера на опозицията в Южен Уелс. Но първо, ексклузивно проучване за Ай Ти Ен на „Харис рисърч интернешънъл“, проведено пред сто петдесет и три от избирателните секции в цялата страна по време на днешното гласуване. То дава следната прогноза...

Най-старият водещ на новините в страната отвори голям кафяв плик с формат А4 с такова страхопочтитание, сякаш вътре се криеше собствената му смъртна присъда. Извади голяма карта и я погледна. Не прекалено бързо, нито прекалено бавно, вдигна поглед към камерите, държейки своето паство от тридесет милиона в дланта си, като погъделичка още малко любопитството им. Беше си заслужил този миг. След двайсет и осем години и девет изборни кампании като телевизионен водещ, той вече беше обявил, че тази ще му бъде последната.

– Ексклузивната прогноза на Ай Ти Ен от проведеното проучване, подчертавам, това е само прогноза, а не резултат, е...

Той погледна още веднъж картата, сякаш да провери да не е сбъркал.

– Айде, давай бе, стар мръсник – чу се подвикване някъде в сградата на Смит Скуеър.

От друго място се чу как някой разхлабва тапата на шампанското с преждевременна празничност, но като цяло всички чакаха в пълна тишина. Историята се пишеше в момента и те бяха част от всичко това. Сър Алистър се загледа в тях, накара ги да почакат още един миг.

– ...че правителството ще бъде преизбрано с мнозинство от тридесет и четири.

Сякаш цялата сграда потрепери, когато рев на триумф, смесен с облекчение, изригна отвътре. Тридесет и четири! Мамка му. Това си беше победа, а когато играта е на живот и смърт, само победата има значение, а не как е изиграна играта или колко близки са резултатите. После ще има достатъчно време за трезви размишления, време историята да даде своята финална присъда, но по дяволите, историята – за момента беше достатъч-но, че са оцелели. Имаше сълзи на радост, на изтощение и на отпускане, което за мнозина от тях беше почти толкова хубаво, колкото оргазъм, а според някои от старите кримки дори значително по-хубаво.

Екранът се раздели за кратко на кадри с партийните лидери, които реагираха на прогнозата. Виждаше се как Колингридж кима в знак на съгласие, усмивката му твърде тънка, за да е израз на задоволство, докато неговият опонент, широко ухилен и клатещ глава, не остави съмнение у зрителите, че опозицията все още отказва да се признае за победена. „Почакайте и ще видите“, казваха беззвучно и триумфално устните му. После те се раздвижиха отново, изричайки нещо, което по-късно тези, които умеят да четат по устните, щяха да разчетат като две думи на уелски. Две много неприлични думи.

– Глупости!

Престън крещеше, косата му падаше в очите, разкривайки тайните на лъскавия скалп отдолу.

– Какво, по дяволите, направиха тези?

Той погледна към руините на първото издание и започна яростно да драска в бележника. Пробва с: „Мнозинството на правителството орязано!“. Хвърли го в кошчето.