Майкъл Добс - Къща от карти

– Бъдещето започва оттук, Джереми. Да не спираме да мислим за това. Имаме нужда от този маркетингов анализ възможно най-скоро. С него трябва да покажем колко ефективни са били усилията ни, колко успешни са били рекламите, какво въздействие са имали, как сме ударили целевите групи. Ако спечелим, искам всички да знаят, че го дължат на нас. Ако загубим, Бог да ни е на помощ... – изведнъж той се разтресе от силна кихавица. – Мамка му! Извинявай. Проклета сенна хрема. Но ако загубим, искам да бъда в състояние да покажа на целия скапан свят, че все пак сме били другите в комуникационната игра и издънката си е само на политиците.

Приведе се напред, така че челата им почти се докосваха.

– Знаеш какво е необходимо, Джереми. От това зависи нашата репутация, не само тази на политиците, така че не го прецаквай. Уверете се, че анализът ще е готов до събота сутринта, най-късно. Искам го в неделните вестници и искам те да му отделят толкова внимание, колкото на голия задник на някоя актриса.

– А си мислех, че аз съм по творческата част – отвърна Джереми, отпивайки още шампанско. – Само че не ни даваш много време.

О’Нийл снижи глас, приведе се още по-близо, така че рекламистът можеше да усети киселия френски тютюн в дъха му.

– Ако не можете да се оправите с цифрите, измислете си ги, мамка му. Всички ще са твърде изтощени, за да ги гледат внимателно, и ако сме първите и най-шумните, всичко ще бъде наред – той млъкна само за да издуха носа си, което по никакъв начин не облекчи видимия дискомфорт на другия. – И не забравяйте цветята. Искам още рано сутринта да изпратите огромен букет на съпругата на премиера на Даунинг Стрийт. Във формата на гигантско „C“ 6. Уверете се, че ще ги получи веднага след като се събуди.

– От твое име, разбира се.

– Ще има да мрънкоти, ако не пристигнат, защото вече й казах, че съм ги пратил. Искам камерите на телевизията да снимат букета, като го доставят.

– И да се знае от кого е – добави другият.

– Заедно сме в играта, Джереми.

Да, ама само твоето име ще е на картичката, почти добави Джереми, но се спря. Имаше граници за искреността. Вече беше свикнал със задъханите монолози на клиента си, както и с необичайните инструкции и процедури по отчетността, изисквани от О’Нийл. Политическата партия не беше като другите клиенти: играеше по различни и понякога опасни правила. Но работата им през последните две години създаде на Джереми и младата му агенция достатъчно публичност, за да приглуши таените съмнения. И все пак, докато чакаха нервно резултата, един тих страх го обзе, като се чудеше какво ли ще стане, ако загубят. Въпреки уверенията на О’Нийл, че заедно са в играта, той не се съмняваше, че агенцията ще бъде изкупителната жертва. Всичко изглеждаше различно, когато започнаха работа и проучванията предвиждаха лесна победа, но спокойствието му започна да се изпарява след последните прогнози. Той работеше в индустрия, водена от имиджа, в която репутациите увяхваха като вчерашни цветя.

О’Нийл продължи да бръщолеви, разпенен, неудържим, докато вниманието им не бе приковано от високата над метър и осемдесет фигура на сър Алистър, който сега беше наклони главата си на една страна. Нещо му говореха в слушалката в ухото му.

– А сега, вярвам, че сме готови за първия резултат за вечерта. Доколкото разбирам, в Торбей отново бият всички рекорди по преброяване на гласовете. Само четиридесет и три минути след като урните бяха запечатани, виждам, че завеждащият секцията се връща с резултатите и кандидатите се събират, за да ги чуят. Включваме се на живо...

Заседателната зала в Торбей. Викторианска, пренаселена, влажна, отчайващо задушна, пращяща от напрежение. Вързопи с преброени бюлетини, подредени върху семпли маси, празни черни ламаринени урни, хвърлени на камара настрана. В единия край на сцената, зад катедрите със зюмбюли, декоративни палми, гербове и знаци на кметството, се бяха събрали кандидатите. Очакваше се обявяването на първия резултат, но сцената повече напомняше селска пантомима, отколкото изборен ден: обещанието за национално медийно покритие беше привлякло повече от обичайния брой ексцентрични местни кандидати, които сега правеха всичко възможно, за да грабнат момента, да уловят вниманието на камерите, като размахваха балони и шапки с ярки цветове.

Кандидатът на местната зелена партия, облечен от глава до пети в крещящо жълто трико, беше застанал до класически облечения кандидат на торите и размахваше пластмасов слънчоглед, толкова нелеп, колкото и голям. Кандидатът на торите, чиито костюм и коса бяха пригладени за събитието, се опита да се премести вляво, за да избегне срама, но успя само да се блъсне в мъжа от Националния фронт, който вече провокираше малък бунт в тълпата, като размахваше стиснат юмрук на ръка, осеяна с татуировки. Кандидатът на торите отчаяно се опитваше да се държи подобаващо, но не беше сигурен какво пише в инструкциите за такива ситуации, затова се върна неохотно зад слънчогледа. Междувременно млада жена, която представяше партията „Да опазим морето ни чисто“ и беше облечена с рокля от синьо-зелен шифон, ходеше наляво-надясно пред останалите, а зад нея се вееха няколко метра плат, издуващи се като морски вълни.