Майкъл Добс - Къща от карти

Все още го поздравяваха с припева на For He’s a Jolly Good Fellow 7, докато на съседната улица Пени закачи телефона в колата обратно на вилката и започна да оправя червилото си в огледалото за обратно виждане.

7 Английска песен, с която се поздравява някой за важни събития като рожден ден, сватба или повишение.

Старият ми ловен учител ми даде един урок там, в хълмистите поля на Шотландия; урок, който запомних завинаги. Бях дете, може би осемгодишно. Но замислете се за вашето детство – точно на тази възраст попиваме всеки урок и той ни определя.

Той ми каза така: ако ще причиняваш болка, направи така, че да е толкова силна и всепоглъщаща, че да знае, че винаги може да му навредиш повече, отколкото той на теб. Той говореше за ловджийските кучета, разбира се. Но това се оказа полезен урок и в политиката.

Петък, 11 юни

Тълпата на Смит Скуеър се беше увеличила драстично. Поддръжници, противници или обикновени любопитковци чакаха пристигането на министър-председателя. Отдавна би полунощ, но тази вечер биологичните часовници се напрягаха до краен предел. Зяпачите виждаха в мониторите на телевизионните техници, че конвоят на премиера, ескортиран от полицейски мотори и преследван от микробуси на снимачни екипи, отдавна беше слязъл от главен път М1 към Лондон и сега приближаваше Мраморната арка. След по-малко от десет минути щяха да пристигнат и трите млади мажоретки, наети от партията, окуражаваха и подгряваха тълпата със смесица от патриотични песни и викове.

Налагаше им се да се трудят по-усърдно, отколкото на миналите избори. Докато хората нямаха нищо против да размахват огромни национални флагове, като че ли не бяха много ентусиазирани да държат големите портрети на Хенри Колингридж, които току-що бяха изнесени от вратата на партийния щаб. Някои хора в тълпата носеха портативни радиостанции и информираха околните за последните резултати. Това, изглежда, не повдигаше духа. Дори мажоретките понякога спираха и се скупчваха да обсъдят актуалните новини. Имаше и елемент на конкуренция, защото няколко от поддръжниците на опозицията, окуражени от това, което чуваха, бяха решили да проникнат в тила на противника и сега размахваха своите банери и скандираха своите лозунги. Пет-шест полицаи се намесиха, за да се уверят, че емоциите и от двете страни няма да изкипят. Автобус с още десетина бе паркиран зад ъгъла на Тъфтън Стрийт. „Пазим, но не газим“ – така ги бяха инструктирали.

В момента компютрите изчисляваха мнозинство от двадесет и осем. Две от мажоретките прекъснаха работата си, за да обсъдят дали това представлява адекватно работно мнозинство. Стигнаха до заключението, че най-вероятно да, и се върнаха към задачата си, но духът спадаше, първоначалният ентусиазъм се пропукваше от загриженост и те решиха да запазят силите си за момента, в който Хенри Колингридж се появи.

Вътре в сградата Чарлз Колингридж се напиваше все повече. Един от старшите членове на партията го беше настанил в кабинета на председателя, в удобен стол, където можеше да седне под портрета на брат си, но Чарли бе намерил някак си още една бутилка. Цялото му лице със спукани капиляри беше облято в пот, очите му плуваха и бяха кръвясали.

– Добър човек е брат ми Хал. И страхотен министър-председател – бърбореше си той.

Нямаше как да се прикрие пиянското фъфлене, което бе променило гласа му, докато рецитираше за пореден път познатата семейна история.

– Можеше да поеме семейния бизнес, можеше да го развие в една от най-великите компании в страната, но винаги е предпочитал политиката. Не че на мен производството на фитинги за баня ми се нравеше, но пък татко така искаше. Знаете ли, ч’сега внасяме такива от Полша? Или беше Румъния...?

Той прекъсна собствения си монолог, като поля панталоните си с останалото в чашата уиски. Сред суетнята от пиянски извинения председателят на партията лорд Уилямс се възползва от възможността да се избави от него. Мъдрите му стари очи не разкриваха нищо, но не му беше приятно, че се налага да гостоприемничи с брата на министър-председателя. Чарли Колингридж не беше лош човек, никой не би казал това за него, но беше слаб човек, който редовно се правеше на мармалад, а Уилямс обичаше реда. Но все пак старият партиен апаратчик беше опитен лоцман и знаеше, че няма смисъл да се опитва да хвърли брата на адмирала зад борда. Веднъж беше повдигнал въпроса пред министър-председателя, поиска да обсъдят все по-злобните слухове и нарастващия брой подли инсинуации относно премиера и брат му в клюкарските рубрики. Като един от малкото останали мъже, които са били изтъкнати моряци още преди дните на Тачър, той имаше старшинството, а някои биха казали дори отговорността да се занимае с това. Но нямаше полза.