Майкъл Добс - Къща от карти

– По-скоро тридесет отколкото четиридесет, както изглежда.

Започна дискусионно студио дали мнозинство от тридесет беше достатъчно, за да може едно правителство да издържи пълен мандат, но коментаторите бяха често прекъсвани, тъй като постоянно пристигаха следващите резултати. В приемната на агенцията, О’Нийл се извини на група разгорещени бизнесмени и се отправи към все по-голямата и все по-приказлива група ухажори, които се натискаха на Пени. Въпреки протестите им той я дръпна бързо настрана и прошепна нещо в ухото й. Междувременно червендалестото лице на сър Алистър се появи още веднъж, за да съобщи, че личният резултат на министър-председателя скоро ще бъде обявен. Почтително мълчание обгърна празнуващите. О’Нийл се завърна при капитаните на индустрията. Всички погледи бяха вперени в екрана. Никой не забеляза, че Пени взе чантата си и тихо се изниза.

От студиото съобщиха, че опозицията е успяла да вземе още малко места от правителството. Победата нямаше да е точно бляскава. След това дойде ред на Колингридж. Неговата поява породи викове на лоялно одобрение от страна на служителите на „Грънт и Гроунс“, повечето от които вече бяха изличили всякакви лични политически убеждения под приливната вълна на празничност. По дяволите, това са само някакви си избори.

Хенри Колингридж помаха от екрана, в който всички бяха вперили поглед, пресилената му усмивка предполагаше, че прие-ма резултатите доста по-сериозно, отколкото аудиторията му. Благодарствената му реч беше по-скоро формална, отколкото полемична, лицето му изглеждаше посивяло от изтощение под грима. За момент те наблюдаваха сериозно, почти трезво, как бързо слезе от платформата, за да започне дългото си пътуване от избирателния район обратно към Лондон. След това всички отново се заеха да празнуват.

Няколко минути по-късно един вик прониза атмосферата на партито.

– Г-н О’Нийл! Г-н О’Нийл! Обаждане за вас.

Човекът от охраната, който седеше на рецепцията, размахваше телефонната слушалка във въздуха и жестикулираше драматично.

– Кой е? – провикна се О’Нийл през стаята.

– Какво? – попита гардът, като изглеждаше притеснен.

– Кой. Е. – устните на О’Нийл отчетливо оформиха буквите.

– Не ви чувам – гардът надвика гюрултията.

О’Нийл направи фуния с ръце пред устата си и още веднъж поиска да разбере кой го търси с глас, който би се чул и на игрището за ръгби.

– От офиса на министър-председателя – изписка притесненият гард, като не можеше да се овладее, а не знаеше дали трябва да привлича внимание.

Думите му имаха мълниеносен ефект. Стаята се изпълни с очаквателно шъткане. Пред О’Нийл внезапно се отвори пътека към телефонната слушалка. Той послушно закрачи напред, опитвайки се да се държи скромно и делово.

– Една от секретарките му. Ще ви свърже – каза гардът със страхопочитание, доволен, че се отървава от ужасната отговорност.

– Ало. Ало, да. Роджър е – кратка пауза. – Г-н Министър-председател! Колко се радвам да ви чуя. Много, много ви поздравявам. Резултатите са наистина отлични при обстоятелствата. Старият ми баща казваше, че победата си е сладка независимо дали биеш с пет на нула, или с пет на четири...

Очите на О’Нийл обходиха стаята; всяко лице бе обърнато към него.

– Какво казвате? О, да. Да! Много мило от ваша страна. Точно в момента съм в рекламната агенция.

В стаята беше толкова тихо, че можеха да чуят плача на декоративните смокини.

– Мисля, че работата им беше чудесна, със сигурност нямаше да се справя без тяхната подкрепа... Нали може да им го кажа?

О’Нийл закри с ръка слушалката на телефона и се обърна към множеството, което беше обхванато от възторг.

– Министър-председателят ме помоли да ви благодаря от негово име за това, че помогнахте да направим една фантастична кампания. Казва, че е била решаваща.

Отново вдигна слушалката до ухото си и слуша още няколко секунди.

– И няма да искат пари обратно!

Стаята избухна в аплодисменти и викове на одобрение. О’Нийл задържа слушалката така, че да хване всеки звук.

– Да, г-н Министър-председател. Искам да ви кажа, че съм много развълнуван, направо без думи, че се обаждате първо на мен, след като ви избраха... И аз ще се радвам да се видим. Да, ще дойда по-късно на Смит Скуеър... Разбира се, разбира се. Ще се видим там. И още веднъж поздравления.

Той постави внимателно слушалката обратно, изражението му беше озарено от честта, която му бе оказана. Обърна се към хората в стаята. Изведнъж лицето му се разтегли в широка усмивка и всички събрали се там започнаха да скандират, като един през друг се втурнаха да стиснат ръката му.