Майкъл Добс - Къща от карти

– Грев, всеки член на правителството, с когото успях да се свържа през последния час, сваля прогнозите си надолу. Говорих по телефона със служител в избирателния район на министър-председателя, който казва, че според проучванията, изглежда, ще загубят пет процента. Това съвсем не е ясен вот на доверие. Нещо се случва там, усещам го. Правителството не е у дома си и със сигурност не се е прибрало сухо.

– Тоест?

– Тоест заглавието ни е твърде крайно.

– Глупости. Всяко проучване по време на изборите показваше, че правителството ще запази властта си с огромна преднина, а ти искаш от мен да променя първа страница въз основа на... какво? Женска интуиция?

Мати знаеше, че неговата враждебност се дължи на нервността му. Всички редактори живеят на ръба на нервна криза; номерът е да не го показваш. Престън го показваше.

– Добре – продължи той, – имаха мнозинство с повече от сто на последните избори. Така че сподели с мен какво казва женската ти интуиция относно утрешния ден. Проучванията предвиждат мнозинство със седемдесет места. Какво казва малката Мати Сторин?

Тя се изправи леко на пръсти, за да го погледне отгоре.

– Вярвай си на проучванията, щом искаш, Грев, но не това се случва там, на улицата. Няма ентусиазъм в поддръжниците на правителството. Няма да излязат да гласуват. Мнозинството им ще бъде намалено.

– Хубаво де – провокира я той, – с колко?

Не й беше удобно да стои дълго на пръсти. Поклати глава, за да подчертае внимателната си преценка, крайчетата на русата й коса погалиха раменете й.

– Преди седмица бих казала мнозинство от около петдесет. Сега, струва ми се, е по-малко. Може би доста по-малко.

– Боже, не може да е по-малко! Подкрепяме тези копелета от самото начало. Трябва да ни се отплатят с резултати.

И ти трябва да покажеш резултати, помисли си тя. Всички знаеха къде се намираше техният редактор: в средата на най-голямото тресавище на Флийт Стрийт 3. Единствената политическа позиция на Престън беше, че не може да си позволи да е на страната на губещите. Това дори не беше негова позиция, а позицията, наложена му от новия собственик на вестника Бенджамин Ландлес, предприемач и кореняк лондончанин. Това беше една от малкото привлекателни черти на Ландлес – не се опитваше да бъде сдържан и да крие истинските си намерения, носеше ги на ревера си. Както постоянно напомняше на и без това изплашения си персонал, благодарение на политиката на правителството за защита на конкуренцията сега е по-лесно да се купят десет нови редактори, отколкото един нов вестник. „Така че да не ядосваме правителството, като подкрепяме друга шибана партия.“

Ландлес държеше на думата си. Беше завел нарастващата си армия от вестници в лагера на правителството и всичко, което очакваше в замяна, беше правителството да осигури нужните резултати на изборите. Това не беше разумен аргумент, разбира се, но Ландлес не беше забелязал досега точно разумът да извлича най-доброто от подчинените му.

Престън отново се беше обърнал към блока от телевизионни екрани, надявайки се на по-добри новини. Мати опита отново. Седна върху ъгъла на огромното бюро на редактора, като избута камарата листове с резултати от проучвания, на които той така сляпо разчиташе, строи аргументите си и започна атаката.

– Грев, погледни нещата в перспектива. Когато на хората им писна Маргарет Тачър да размахва дамската си чанта над главите им и тя трябваше да се пенсионира, всички отчаяно търсеха промяна в стила. Искаха нов подход, нова фигура. Не толкова чепата и деспотична; писнало им беше от резки действия и да ги командва някаква жена – ти поне трябва да си наясно с чувството, помисли си тя. – И затова с целия си акъл избраха Колингридж просто защото изглеждаше уверен по телевизията, галантен с възрастните дами и беше компромисна фигура.

Тя пренебрежително сви рамене.

– Но сега този номер няма да мине. Политиките им са захарен памук и не са им останали енергия и ентусиазъм. Кампанията му беше толкова интересна, колкото урок в неделно училище. Ако още седем дни беше мънкал любезности, мисля, че и жена му щеше да гласува за другите. Само и само да има промяна.

Престън беше спрял да гледа екраните и потъркваше брадичката си. Най-после изглеждаше сякаш слуша внимателно. За десети път тази вечер Мати си зададе въпроса дали той ползва лак за коса, за да поддържа специфичната си фризура така безупречна. Стори й се, че на едно място се оформя плешивина. Убедена беше, че си скубе веждите. Той се обърна, за да отвърне на атаката.