Майкъл Добс - Къща от карти

– Мортима, не се чувствам щедър. Чувствам жега и умора и не мога повече да слушам това дърдорене за проучвания по домовете. За Бога, изведи ме от тук.

Той продължи да крачи, а тя се обърна към претъпканата стая да помаха с благодарност за довиждане. Обърна се точно навреме, за да види как настолната лампа бе съборена и се счупи на пода.

Обичайната атмосфера на надвиснала заплаха в офиса на редактора беше отстъпила място на мрачна паника, която заплашваше да излезе извън контрол. Първият тираж отдавна беше изпратен към печатницата, с дръзкото заглавие на първа страница, което гласеше: „У дома, и то сухи!“. Но това беше станало още в шест вечерта, четири часа преди да затворят избирателните секции. Редакторът на „Дейли Кроникъл“ беше поел риск с изборния резултат, за да създаде интерес към първия тираж, когато стигне до улиците. Ако беше прав, щеше да е първи с новината. Ако грешеше, щеше да затъне до гуша в тресавището с алигатори, кръжащи около него.

За Гревил Престън това бяха първите избори като главен редактор и не се чувстваше никак комфортно. Нервността му си личеше от постоянното сменяне на заглавия, неутолимото желание за нова и нова информация от политическите репортери и все по-цветистия му език. Беше назначен само преди няколко месеца от новия собственик на групата на „Кроникъл“, като му беше дадена само една проста и конкретна инструкция: „Резултати!“. Провалът не беше възможен вариант в договора му и знаеше, че няма да му бъде даден втори шанс – както и той самият не бе показал дори намек за съчувствие към други, които бяха работили в „Кроникъл“. Исканията на счетоводния отдел за моментални съкращения на разходите налагаха безкомпромисно окастряне и голям брой хора от по-възрастния персонал се оказаха „рационализирани“ и заменени с по-неопитни, но значително по-нископлатени заместници. Това беше идеално за счетоводния баланс, но беше шамар в лицето за работната атмосфера. Чистката накара останалия персонал да трепери за работата си, редовните читатели бяха объркани, а Престън имаше усещането за постоянно надвиснал над него меч – ситуация, която настоящият собственик нямаше никакво намерение да променя.

Стратегията на Престън за увеличаване на тиража беше свалила акциите на вестника, но той тепърва очакваше да пожъне плодовете на своя труд. Той беше малък човек, дошъл във вестника с маниера на прероден Наполеон, но оттогава беше свалил толкова кила, че сега имаше нужда от тиранти, за да държат панталоните му на място, и постоянен поток от кафета, за да държат очите му отворени. В началото видът му беше загладен и спретнат, но сега беше отмит от безбройните капчици пот, които се събираха на веждите му и караха дебелите рамки на очилата му да се плъзгат надолу по носа му. Пръстите, които в началото барабаняха умислено, сега щракаха нервно. Внимателно отработеният маниер за външна проява на авторитет беше прояден от вътрешна несигурност; вече не знаеше дали може да се справи със ситуацията, с каквато и да било ситуация. Дори беше спрял да чука секретарката си.

Сега обърна гръб на блока от трептящи телевизионни монитори, натрупани един върху друг до едната стена на стаята, и погледна служителката си, която не го оставяше на мира.

– Откъде, по дяволите, знаеш, че нещо ще се обърка? – изкрещя той.

Мати Сторин отказа да се стресне. На двадесет и осем години, тя беше най-младото попълнение в политическия отдел на вестника, като замени един от старшите репортери, който беше станал плячка на счетоводителите заради навика си да провежда интервюта по време на дълги обеди в ресторанта на хотел „Савой“. Но въпреки че беше сравнително млада и нова, Мати твърдо вярваше на преценките си, което некомпетентните мъже бъркаха с инат. Беше свикнала да й крещят и не й беше чуждо да крещи в отговор. Така или иначе беше висока колкото Престън и „почти толкова красива“, както обичаше да остроумничи по негов адрес. Какво от това, че той почти през цялото време зяпаше гърдите й? Това й спечели работата и от време на време й помагаше да спечели някои от споровете им. Не го приемаше за сексуална заплаха. Твърде добре познаваше секретарката му, а и сексуалният тормоз от ниски мъже с яркочервени тиранти беше цената, която беше избрала да плати, като дойде на юг. Ако оцелее тук, може да направи кариера навсякъде.

Тя се обърна към него с ръце, небрежно пъхнати в джобовете на модерно широките й панталони. Заговори бавно, като се надяваше, че гласът й няма да издаде колко е нервна.