Майкъл Добс - Да изиграеш краля

– Поласкана съм от този бащински интерес.

– Не се очаква от теб да се ласкаеш. А да изслушаш едно предложение.

– Това ми беше ясно още като получих поканата. Въпреки че в някакъв момент започнах да си мисля, че съм тук, за да слушам лекции.

Вместо да отговори, той се надигна от стола и отиде до прозореца. Облаците, сиви като хладно оръжие, се бяха спуснали още по-надолу и пак валеше. Един шлеп се бореше с каскадите около моста Уестминстър, мъчейки се нагоре по течението на иначе обичайно спокойната река, която декемврийските ветрове сега бяха превърнали в кална и гадна супа от градски боклуци и мазут. Той се загледа по посока на парламента с ръце, натъпкани дълбоко в гънките на тумбестите си панталони, и се почеса.

– Нашите лидери там, отсреща – безстрашните защитници на националното благоденствие. Тяхната работа е пълна със споделени тайни, с информация, която само чака да бъде превърната в сензация или манипулация. И всяко едно от тези копелета би изпяло всичко, което знае, стига това да е в негова полза. Няма нито един политически редактор в града, който да не знае всяка думичка от последното събрание на кабинета само часове след края на срещата, нито пък генерал, който да не е изнасял поне един таен рапорт, преди да влезе в битка за бюджета по отбраната. Или пък ми намери един политик, който да не се е опитвал да подкопае свой съперник със слухове за сексуалния му живот.

Въртеше ръце в джобовете на панталона си като весла на огромен кораб, който се мъчи да хване вятъра.

– Министър-председателите са най-лоши – изсумтя презрително той. – Ако искат да се отърват от някой министър, първо ще го смачкат в пресата с истории, че е пияница или предател. Вътрешната информация. Тя движи света.

– Вероятно това е причината да не се занимавам с политика – каза замислено тя.

Той се обърна към нея и я откри на пръв поглед заета с това да маха откъснат косъм от косата си, попаднал върху пуловера ѝ. Когато се увери, че има пълното му внимание, тя спря да си играе с него и отново се скри в гънките на коприненото си сако.

– И какво ще ми предложиш да направя аз?

Той седна до нея на канапето. Без сако, огромното му туловище сега бе обвито само с една риза, шита по поръчка. Физическото му присъствие, изненадващо за набитото ѝ модно око, беше наистина впечатляващо.

– Ще ти предложа да спреш да бъдеш на опашката и да престанеш да си жена, която може с години да се мъчи да стигне върха, но никога да не успее. Предлагам партньорство. С мен. С твоята експертиза – и двамата знаеха, че той имаше предвид вътрешна информация, – подкрепена от моето финансово влияние. Може да бъде могъща комбинация.

– Но какво печеля аз?

– Гаранция за оцеляване. И шанс да изкараш много пари, да стигнеш там, където искаш. Отгоре на камарата. Да покажеш на бившия си съпруг, че не само можеш да оцелееш без него, но и да успееш. Това искаш, нали?

– И как очакваш да се случи всичко това?

– Да съберем ресурсите си. Твоята информация и моите пари. Ако се случва нещо в Ситито, аз искам да бъда част от това. Ако се появим там преди глутницата, потенциалните награди могат да бъдат огромни. Двамата с теб ще делим всичко наполовина.

Тя събра палец и показалец пред лицето си, между тях носът ѝ беше като изразително махало.

– Извинявай, но ако те разбирам правилно, това не е ли съвсееем леко незаконно?

Той отвърна с мълчание и изражение на безкрайна скука.

– И звучи като ти да поемаш целия риск – продължи тя.

– Рискът е част от живота. Нямам против да поемам риск с партньор, когото познавам и на когото имам доверие. Сигурен съм, че можем да се научим да си имаме доверие и да станем много близки.

Той се пресегна и погали опакото на ръката ѝ; в погледа ѝ просветна отвращение и за момент очите ѝ станаха стъклени.

– Преди да попиташ, това да вляза в леглото ти, не е задължителна клауза в сделката ни – не, не ме гледай така невинно и обидено. Развяваш циците си пред мен от момента, в който седна, така че, както сама каза, нека прескочим глупостите и да говорим направо. Да те видя легнала по гръб, би било голямо удоволствие, но тук става дума за бизнес, а при мен бизнесът е на първо място. Нямам никакво намерение да прецаквам това, което може да се окаже първокласна сделка, като оставя мозъка ми да слезе между краката. Ще го начукаме на конкуренцията, а не един на друг. Така че... какво решаваш? Имаш ли интерес?

Като по поръчка телефонът изчурулика от далечния край на стаята. Той изгрухтя с раздразнение, надигна се и тръгна натам, но докато вървеше, в него се появи и едно очакване; беше предупредил да не го безпокоят, освен ако... Изджавка кратко в слушалката, преди да се върне към гостенката си, разперил широко ръце.