– Която скоро ще бъде най-голямата – прекъсна я тихо той.
– Която скоро ще превземе „Юнайтед Нюзпейпърс“ – кимна тя, – когато министър-председателят, когото номинирахте, подкрепихте и на когото фактически собственоръчно връчихте победата, заеме поста си само след няколко часа и отмени това леко неудобство – антимонополната политика на своя предшественик. Сигурно сте празнували цяла нощ, изненадана съм, че имахте апетит за закуска. Но пък вие притежавате репутацията на човек с неутолим апетит. Във всякакъв смисъл.
Тя говореше почти съблазняващо, с внимателно отработен акцент, омекотен, но осезаем. Искаше хората да я забелязват и да я запомнят, да я различават сред множеството. Гласните ѝ все още носеха говора на Нова Англия, малко по-дълги и мързеливи от лондонските, а интонацията беше грубовата, сякаш идваше от опашките пред бюрото за безработни в Дорчестър.
– И? Какво си наумил, Бен?
Една усмивка се заигра по месестите устни на издателя, но очите му останаха строги и я наблюдаваха внимателно.
– Не съм правил сделка. Подкрепих го, защото смятах, че е най-подходящият човек за тази работа. Няма да има лична отплата. И аз ще разчитам на късмета си, както всички останали.
Тя подозираше, че това е втората лъжа в разговора, но я пусна да мине покрай нея.
– Каквото и да стане, това е началото на нова ера. Смяната на министър-председатели означава нови предизвикателства. И нови възможности. Подозирам, че той ще е по-склонен да остави хората да правят пари, отколкото беше Хенри Колингридж. И това е добра новина за мен. А потенциално и за теб.
– Дори ако вземем предвид, че всички икономически показатели вървят надолу?
– Точно това имам предвид. Твоята компания за социологически проучвания е в бизнеса от... колко, почти две години? Стартирала си добре, уважавана си. Но си малка, а малки лодки като твоята може да потънат, ако нещата се влошат през следващите няколко години. Така или иначе, и ти като мен нямаш много търпение да правиш бизнес с трици. Искаш да успееш, да се изкачиш на върха. И затова ти трябва кеш.
– Не и твоят кеш. Ако в бизнеса ми се наливат медийни пари, това ще съсипе всичкото доверие, което съм изградила. Моят бизнес е да правя обективен анализ, а не да хуля и да сплашвам покрай няколкото разголени знаменитости, сложени там, за да вдигат тиража.
Той обходи с език устата си, сякаш разсеяно се опитваше да извади парче от закуската, заседнало между зъбите му.
– Подценяваш се – промърмори той.
Отнякъде извади клечка за зъби, която пъхна в устата си като гълтач на мечове и започна да рови в далечните ъгълчета на челюстта си.
– Анкетите на общественото мнение не са обективен анализ. Те са новини. Ако даден редактор иска да задейства изданието, наема хора като теб, за да направят някои проучвания. Той знае какви отговори му трябват и с какво заглавие ще излезе, просто има нужда от малко статистика, за да замирише на достоверност. Анкетите са оръжията на гражданската война в мирно време. Те могат да убият едно правителство, да покажат ценностите на една нация, да установят, че обичаме палестинците или че мразим ябълковите сладкиши.
Той се оживи, набираше инерция и темата му прилягаше. Ръцете му бяха оставили устата на мира и сега бяха свити пред него, сякаш душеше некомпетентен редактор. Нямаше и следа от клечката за зъби; може би просто я беше погълнал, както правеше с повечето неща, които му пречеха.
– Информацията е власт – продължи той. – И пари. Много от твоята работа е свързана с компаниите в Ситито, например такива, който се готвят да глътнат други компании. Твоите проучвания им показват как е най-вероятно да реагират акционерите и финансовите институции, дали ще дадат своята подкрепа, или просто ще захвърлят компанията срещу малко бърз кеш. Превземането на една компания си е война на живот и смърт, що се отнася до въпросната компания. И тази твоя информация е много ценна.
– И взимаме доста добри хонорари за тази си работа.
– Не говоря за хиляди или десетки хиляди – изджавка презрително той. – Това са жълти стотинки. Информацията, за която говорим, ще ти позволи сама да посочиш цифрата.
Той направи пауза, за да провери дали ще последва крясък на засегната професионална чест, но вместо това тя подръпна сакото си откъм гърба, защото се бе набрало от канапето, като по този начин разкри и акцентира извивките на гърдите си. Той го прие като окуражаващ знак.
– Ти имаш нужда от пари. За да разшириш дейността си. Да сграбчиш индустрията със социологическите проучвания за топките и да станеш нейна кралица. Иначе ще се удавиш в рецесията. Би било много жалко.
Читать дальше