Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Ентрери удържа позицията си — поне за няколко мига — и се впусна в серия от пробождания и посичания, които объркаха голема и го задържаха неподвижен точно…

… колкото бе нужно.

Убиецът се стрелна наляво към центъра на стаята.

Търкалящата се метална сфера с трясък премина последните няколко стъпала и се стовари върху гърба на нищо неподозиращия голем. Събори създанието на пода и отскочи от него, мачкайки и изкривявайки метала. Топката продължи да се търкаля по пътя си, но по-голямата част от инерцията й бе изгубена в нещастния голем.

В средата на стаята Ентрери наблюдаваше потрепващото създание. Големът се опита да се изправи, но краката му бяха премазани и успя единствено да повдигне горната част на тялото си с една ръка.

Ентрери тръгна да прибира оръжията си, но се спря, щом чу някакъв шум, идващ отгоре.

Погледна и видя много от украсите на тавана — подобни на гаргойли статуи, да протягат крилата си.

Убиецът въздъхна.

Сферата мрак примигна и изчезна и Джарлаксъл се озова отново изправен лице в лице с ужасяващото немъртво създание. Погледна от лича към книгата и обратно.

— Само преди няколко дни си бил жив — отбеляза мрачният елф.

— Все още съм жив.

— Съществуването ти май влага нов смисъл в това състояние.

— Съвсем скоро ще разбереш какво означава и какво не — обеща личът и отново вдигна костеливите си ръце, за да започне ново заклинание.

— Липсва ли ти усещането за вятъра върху живата ти кожа? — попита елфът, опитвайки се всячески да звучи наистина любопитно, а не снизходително. — Ще ти липсва ли женското докосване, или миризмата на пролетните цветя?

Личът се спря.

— Струва ли си да си немъртъв? — продължи Джарлаксъл. — И ако си струва, можеш ли да ми покажеш пътя?

Естествено, малко изражения можеха да се разчетат върху скелетоподобното лице на лича, но Джарлаксъл разпознаваше недоверието, щом го видеше. Не откъсваше поглед от очите на създанието, но тихо промени положението на краката си така, че да има възможност да се хвърли към книгата.

— Говориш за дребни неудобства на фона на силата, която открих — изрева личът насреща му.

Още докато създанието ревеше, елфът се хвърли напред, а в едната му ръка се появи кинжал. Отгърна наполовина една страница, изсмя се в лицето на лича и я откъсна, убеден, че е открил тайната.

В парцаливата роба на лича се появи нова дупка.

Очите на Джарлаксъл се разшириха и той започна да действа яростно, късайки страница след страница, забивайки ножа си в другата половина на книгата.

Личът изрева и потрепери. Части от робата му започнаха да падат, а по костите му се появиха пукнатини.

Но това не бе достатъчно, осъзна елфът и установи грешката си щом разкъсаните страници разкриха нещо скрито в книгата — малък светещ виолетов скъпоценен камък във формата на череп. Това бе тайната, връзката между лича и кулата. Този череп бе ключът към цялата конструкция, към неестествения остатък от Зенги, краля вещер.

Мрачният елф посегна към него, но ръката му бе отхвърлена настрани. Елфът се опита да го прободе, но кинжалът се счупи и излетя от ръката му.

Личът се разсмя насреща му.

— Ние сме едно! Не можеш да победиш кулата на Зенги, нито пазача, когото е оставил.

Джарлаксъл сви рамене и каза:

— Може и да си прав.

После хвърли още една сфера мрак върху лича, който започваше ново заклинание. Докато го правеше, елфът надяна пръстен, който съхраняваше магии. „Имайки предвид неземната природа на врага“, помисли си той, „студ или топлина“? После бързо избра.

Избра правилно. Заклинанието, което освободи от пръстена, покри тялото му с щит от топли пламъци точно когато личът изстреля насреща му конична струя магически студ, толкова плътен, че щеше да го превърне в леден блок.

Джарлаксъл бе спечелил момент, но само момент и от трите варианта, които имаше пред себе си — да контрира с офанзивно заклинание, да скочи напред и да нанесе физическа атака или да побегне — само един имаше смисъл.

Той измъкна голямото перо от шапката си и го пусна на земята, изричайки команда, която призова гигантска безкрила птица, високо осем стъпки птицеподобно създание с дебел врат и смъртоносен и могъщ заострен клюн. С мисъл елфът изпрати призованата диатрима в битка и я последва, но се отдръпна от въздушната й струя, щом тя се вряза в сферата от мрак.

Джарлаксъл се помоли веднъж да се е разположил правилно и втори път личът да не е затворил вратата.