Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Подът под краката му се разтресе. Помисли си, че всяка стъпка може да му е последната, а сферата да го премаже.

Някога Джарлаксъл му бе казал, че дори една илюзия може да убие човек, ако повярва в нея.

Ентрери вярваше в нея.

Инстинктите му му казваха да се хвърли на пода и да се прилепи на една страна, молейки се да има достатъчно място за него между острия ъгъл и заобления край на преследвача му. Така и не намери куража да го направи и бързо изхвърли мисълта от главата си, съсредоточавайки се вместо това върху единствения шанс, който се разкриваше пред него.

Ентрери подготви въжето, докато тичаше за живота си. Скочи зад следващата извивка, а топката бе по петите му. Притича покрай мястото, където стената от дясната му страна се снижаваше до високо до кръста перило и се отваряше към центъра на голямата кула, а коридорът продължаваше да се извива около нея.

Куката полетя, майсторски хвърлена така, че да се завърти около големия полилей, поставен на върха на подобното на пещера фоайе на кулата.

Ентрери продължи да тича с всички сили. Нямаше избор, защото ако спреше, щеше да бъде размазан.

Държеше въжето стабилно и когато отпуснатата в аванс дължина свърши, му позволи да го отнесе надясно. То го издърпа над перилото точно когато търкалящата се желязна сфера профуча край него, докосвайки го съвсем леко по рамото, докато се носеше във въздуха. Той се завъртя в тесни кръгове вътре в по-широките кръгове, описвани от инерцията на въжето.

Успя да види продължаващото спускане на топката, трополяща надолу по протежението на ръба, но вниманието му бързо бе привлечено от много по-зловещото скърцане, идващо отгоре.

Ентрери се раздвижи, ръцете му бързаха да се освободят и да пуснат въжето под него. Започна да се спуска с цялата си бързина, направо бягайки с ръце по него. Почувства рязко потрепване, последвано от още едно, когато украсеният кристален полилей се изтръгна от тавана.

После започна да пада.

Вратата беше леко открехната. Предвид капана, който беше активирал, нямаше причина „кръчмарят“ да смята, че някой от натрапниците ще може да се добере до нея. Въпреки това елфът извади жезъл и използва част от магията му. Вратата и касата засияха с плътна и непрекъсната синя светлина, показвайки липсата на капани, били те магически или механични.

Джарлаксъл се придвижи напред и предпазливо мина през вратата.

Стаята на върха на кулата беше почти изцяло гола.

Стените от сив камък нямаха украса и се извиваха в полукръг зад един-единствен стол с широка облегалка, изработен от полирано дърво. Пред това място лежеше книга, разтворена върху пиедестал.

Не, не пиедестал, осъзна Джарлаксъл, докато се промъкваше по-близо. Книгата се държеше върху чифт дебели филизи, които се спускаха до пода на стаята и изчезваха в камъка.

Елфът се ухили, осъзнал, че е открил сърцето на конструкцията, магическия архитект на самата кула.

Влезе вътре и заобиколи книгата, придържайки се на разстояние, после надникна в нея иззад стола. Погледна написаното отдалече и разпозна няколко магически руни. Бързото произнасяне на простичко заклинание направи руните по-фокусирани и ясни.

Приближи се още, привлечен от силата на тома. Тогава забеляза, че във въздуха над него имаше изображения на руни, които се въртяха и се потапяха в страниците отдолу. Прегледа няколко реда, след което се осмели да отгърне в началото.

— Книга на съзиданието — промърмори, разпознавайки някои от началните пасажи като обичайни фрази за такива дуеомери 1 1 В света на Забравените кралства така се наричат магическите аури на омагьосани предмети. — Б.пр. .

Затвори книгата и се опита да я освободи от пиедестала, но тя не помръдна.

Така че той се върна към четенето, преглеждайки текста бегло в търсене на някаква подсказка, някакъв ключ към тайните на кулата и немъртвия й господар.

— Там няма да откриеш името ми — разнесе се писклив глас на границата на скърцането, поддържан тънък, като висока нота, готова да се превърне в ужасяващ писък.

Джарлаксъл тихичко се прокле, задето се бе оставил книгата да го погълне. Изгледа лича, който стоеше в рамката на отворената врата.

— Името ти? — попита той, подтискайки искреното си желание да изкрещи от ужас. — Защо бих искал да узная името ти, о, Изгнили?

— Гниенето предполага смърт — отвърна лича. — Нищо не би могло да е по-далеч от истината.

Джарлаксъл бавно се дръпна зад стола в желанието си да постави колкото се може повече разстояние и препятствия между себе си и ужасното създание.