Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Убиецът се опита да го достигне, но извика и се скри зад ъгъла, когато сноп синьо-бели светкавици прелетяха покрай него и се взривиха в дъжд от парещи искри при удара си в отсрещната стена, скършвайки няколко пръта.

Ентрери чу кикота на лича — съсухрено, скелетоподобно създание, частично покрито с изсъхнала кожа.

Устоя на желанието да се затича надолу по страничния коридор и вместо това изръмжа предизвикателно.

— Знаех си, че заради теб ще ме убият! — сопна се той на Джарлаксъл.

Треперещ от гняв, Ентрери скочи обратно в средата на хлъзгавия основен коридор.

— Ела ми, изчадие на Зенги! — изрева убиецът.

Личът се появи в полезрението, черните му дрипави роби се развяваха назад, лицето без устни, изгнило кафяво и костено бяло на цвят, бе широко ухилено.

Ентрери посегна към меча си, но когато личът протегна костеливи пръсти напред, убиецът тикна облечената си в ръкавица ръка пред него. Ентрери изкрещя отново — в отрицание, предизвикателно, разярено — когато поредната кълбовидна мълния полетя напред.

Убиецът се почувства сякаш обвит от горещ, хапещ вятър. Почувства изгарянето и гъделичкането на страховитите енергии, които се вихреха около него. Падна на колене, но не го осъзнаваше. Беше захвърлен обратно към стената, точно под шиповете, но дори не усети под краката си стабилната земя в основата на стената.

Все още се протягаше напред с омагьосаната ръкавица, ръката му трепереше неконтролируемо, сини и бели искри се въртяха във въздуха и изчезваха в ръкавицата.

Нищо от това не направи впечатление на Ентрери, чиито зъби бяха стиснати толкова здраво, че не можеше да нададе дори вик, по-силен от гърлено ръмжене.

Пред очите му танцуваха черни петна, а вълните от гадене го връхлитаха.

Чу подигравателното кикотене на лича.

Инстинктивно се оттласна от стената и се наведе наляво в посока към страничния коридор. С единия крак стъпи здраво на тази нехлъзгава повърхност и отново скочи на крака. Все още заслепен, извади меча си и залитна по ръба на коридора, после скочи с всички сили колкото се може по-надалеч, размахвайки диво Нокътя на Шарон, без да знае дали се намира в близост до лича.

Беше съвсем близо.

Тъмното острие се спусна надолу, а около него танцуваха искри, защото ръкавицата беше хванала основната част от енергията на мълнията и я освободи през метала на придружаващия я меч.

Изненадан от това колко надалеч и колко бързо се бе придвижил врагът му, личът вдигна ръка, за да блокира и Нокътя на Шарон я отряза от лакътя. В този момент ударът на Ентрери щеше да унищожи създанието, но сблъсъкът с ръката създаде канал за освобождаването на енергията на светкавицата.

Експлозията отново запрати Ентрери към стената, където той се удари силно и се строполи.

Писъците на лича принудиха убиеца да се напрегне и да се съвземе. Претърколи се, а ръката му опипа пода, докато отново не сграбчи дръжката на Нокътя на Шарон. Погледна нагоре към коридора точно навреме, за да види отстъпващия лич, чиито роби бяха обхванати от пламъци.

— Джарлаксъл? — извика с надежда убиецът и погледна надясно, където елфът се бе притиснал към стената.

Объркан, че вижда само стена, Ентрери погледна обратно ъгъла, очаквайки да види овъглените останки на мрачния елф.

Но Джарлаксъл просто беше… изчезнал.

Ентрери се вторачи в стената и се плъзна към противоположния коридор. Щом се озова извън хлъзгавата част, възстанови равновесието си и почти изскочи от ботушите си, когато видя две червени очи да се взират в него от камъните на противоположния коридор.

— Добра работа — каза елфът и пристъпи напред, така че очертанията на лицето му се появиха в камъка.

Ентрери стоеше като вцепенен. Джарлаксъл някак си се беше слял с камъка, сякаш бе превърнал стената в гъста замазка и се беше плъзнал вътре. Ентрери не знаеше защо е толкова изненадан — нима спътникът му някога бе правил нещо, което да минава за обичайно?

Силно „щрак“ привлече вниманието му в другата посока нагоре по коридора. Моментално разпозна звука от ключалката на вратата на върха на рампата, където двамата с Джарлаксъл бяха срещнали лича и бяха прогонени от него.

— Измъкни ме оттук — каза му Джарлаксъл, а гласът му бе гробовен и бълбукащ, сякаш излизаше изпод течен камък, което всъщност бе точно така. Премести едната си ръка напред, протягайки се към Ентрери.

Тътенът около тях се усили. Ентрери подаде глава иззад ъгъла.

Задаваше се нещо лошо.