Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Не ги беше грижа и дори не забелязаха. Дърпаха непохватно дрехите си, а устните им не се разделяха нито за миг.

Артемис Ентрери бе оцелявал из дивите улици на Калимпорт от дете и бе познавал много жени през живота си, но никога преди не бе правил любов с жена.

Никога преди акта не бе означавал за него нещо повече от физическо облекчение.

Не и този път.

Когато приключиха, Ентрери се надигна над Калихай и се вгледа в нея на меката светлина на тлеещото огнище на таверната. Вдигна ръка, за да погали линията на белега по лицето й, и дори той не му изглеждаше грозен в този момент.

Но това беше само един миг, защото някакъв шум в коридора отвън им припомни къде се намират и им подсказа, че нощта почти е изтекла. Те скочиха и бързо се облякоха, без да си казват и дума преди да се изправят един срещу друг, докато Калихай закопчаваше последните копчета на ризата си.

— Гледаш лицето ми и съжаляваш за избора си? — попита тя.

Ентрери придоби невярващо изражение.

— Нима смяташ, че си грозна?

— А ти?

Ентрери се засмя.

— Ти си съчетание от талант и красота — каза той. — Но ако суетата ти те принуждава да измъкваш насила подобни комплименти, защо не потърсиш магьосник или свещеник, за да премахне… — спря, като я видя как се намръщи.

И Ентрери разбра. Без белега Калихай би се наредила сред най-красивите жени, които бе виждал. Бе елегантна и силна, тънка, но не слаба. Очите й сияеха, както и косата й, а в чертите й имаше точно толкова от ъгловатостта на елфите, че да изглежда екзотична по човешките стандарти. И все пак тя бе оставила белега и го носеше от години, въпреки че със сигурност имаше финансовите средства, дори само от плячка, за да се е отървала от него отдавна. Помисли си за това как бяха правили любов — за трескавото начало, много плахата среда и накрая онзи момент, в който и двамата просто се бяха предали и си бяха позволили да се насладят един на друг. Ентрери не бе прескочил лесно тази височина и осъзна, че за Калихай е било същото.

Значи тя можеше да извади меча си и да се бие безстрашно с великан, но този по-интимен сблъсък я бе ужасявал. Белегът беше нейната защита.

— Красива си, с белега или без него — каза й той. — Колкото и да ти се иска да не беше истина.

Калихай се изненада, но както винаги имаше готов отговор.

— Не съм единствената, която се крие зад белег.

Ентрери се смръщи.

— Убивал съм хора за това, че са си позволили такива предположения за мен.

Калихай се изсмя и пристъпи по-близо.

— Тогава нека направя още едно, Артемис Ентрери — каза тя и сложи длани на раменете му, после ги плъзна, за да обгърне лицето му, идвайки много близо.

— Ти никога няма да ме убиеш — каза нежно тя.

Това беше един от няколкото пъти в живота му, когато Артемис Ентрери нямаше какво да отговори.

R. A. Salvatore

Promise of the Witch King, 2000

Издание:

Робърт А. Салваторе. Обещанието на краля вещер

Американска, първо издание

Серия Наемниците, №2

Превод: Илиян Илиев

Редактор: Станислава Първанова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Бисер Тодоров

Предпечатна подготовка: Таня Петрова

Формат 52/84/16

ИК „ИнфоДАР“ ЕООД — София, 2009 г.

ISBN: 978-954-761-393-5

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/22695

Последна корекция: 7 ноември 2011 в 14:20

В света на Забравените кралства така се наричат магическите аури на омагьосани предмети. — Б.пр.