Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Той е силен.

— Но разговорът наистина се състоя, нали?

— Ние ги чувахме и те чуваха нас — увери го Джарлаксъл. Мрачният елф направи няколко бързи магии и потупа превръзката на окото си повече от един път.

— И сега работим за Цитаделата на убийците? — попита Ентрери.

— И за сестрите драконки. Не би било благоразумно да забравим за тях двете.

— Изглеждаш доволен от всичко това.

— Най-лесният път към добиването на контрол е покрай онези, които управляват в момента.

— Мислех, че Джарлаксъл винаги контролира положението — отбеляза Ентрери с внезапна остра нотка в гласа.

Мрачният елф долови тази острота и го погледна с любопитство.

— Дори когато не би трябвало да има контрол — продължи убиецът. — Дори в онези случаи, когато поема контрол над нещо, което не го засяга.

— Кога започна да говориш със загадки?

— Кога реши да ме манипулираш по такъв начин?

— Да те манипулирам? — Джарлаксъл се засмя. — Е, приятелю, не е ли това природата на нашите отношения? Взаимно манипулиране за лична изгода?

— Така ли е?

— Трябва ли да прекараме целия този разговор в задаване на въпроси без отговор?

В отговор Ентрери измъкна флейтата на Идалия и я хвърли в краката на Джарлаксъл.

— Не аз ти я дадох — заяви мрачният елф.

— Наистина ли? — запита Ентрери. — Не беше ли дар от сестрите, със знанието и одобрението на Джарлаксъл?

— Това е скъпоценен инструмент, дар, който повечето хора биха оценили.

— Това е манипулация на сърцето и ти го знаеше.

Мрачният елф си придаде невинно изражение, но не можа да се сдържи и вместо това се изкикоти.

— Да не би да се страхуваше, че няма да вляза в замъка, ако не чувствам нещо към Арраян?

— Нямах представа, че Арраян съществува — изтъкна Джарлаксъл.

— Но се наслаждаваше на манипулацията.

— Приятелю… — започна Джарлаксъл, но Ентрери го прекъсна.

— Не ме наричай така.

Тонът на Ентрери отново изненада мрачния елф, сякаш онова острие в гласа му се бе извило и назъбило.

— Виждам, че все още не можеш да признаеш очевидното — каза Джарлаксъл. Той направи крачка назад, като почти очакваше Ентрери да изтегли меча си.

Убиецът се огледа.

— Кнеликт и слугите му отдавна си отидоха — увери го Джарлаксъл и потупа омагьосаната превръзка на окото си, за да подчертае тази сигурност.

— Джарлаксъл знае — отбеляза Ентрери. — Джарлаксъл знае всичко.

— Това държи и двама ни живи.

— И отново, това е по избор на Джарлаксъл.

— Започваш да ме отегчаваш.

Ентрери се спусна към него и го сграбчи за гърлото.

Джарлаксъл спусна нож от омагьосания си предпазител в едната си ръка, готов да го забие докрай. Но Ентрери не продължи, само извика в лицето му:

— Да не би да си ми баща, а?

— Съмнявам се.

— Какво тогава? — попита Ентрери и го пусна, при което Джарлаксъл залитна крачка назад. — Ти ме манипулираш и ме мъкнеш със себе си, и за какво? За слава?

За да получи мрачният елф доверие сред хората? За съкровища, които не можеш да носиш сам?

— Такива съкровища не съществуват — беше сухият отговор.

— За какво тогава? — изкрещя му Ентрери.

— За какво? — повтори Джарлаксъл, като отново се изсмя и поклати глава. — Ами, за всичко и за нищо.

Ентрери се втренчи в него с озадачено изражение.

— Ти нямаш цел, нямаш посока — обясни Джарлаксъл. — Скиташ се и си мърмориш сам на себе си. Не поемаш по никой път, защото не виждаш път пред себе си. Бих ти направил услуга, ако те убия.

Това породи изражение на пълна готовност, дори нетърпение за предизвикателството.

— Не е ли истина? — попита Джарлаксъл. — Какъв е смисълът на живота ти, Артемис Ентрери? Не е ли собствената ти празнота, която те води през всичките онези години към желанието да се биеш с Дризт До’Урден?

— Всеки път, когато споменеш това име, ми припомняш колко те мразя.

— Защото ти дадох онова, което желаеше? Защото улесних битката ти с ренегата мрачен елф? Ах, но нима откраднах единственото в твоя живот, което ти носеше смисъл, като ти дадох онова, което казваше, че искаш?

Жалко състояние на сърцето, не си ли съгласен?

— Какво би искал да кажа? Знам само онова, което чувствам.

— И чувстваш, че искаш да ме убиеш.

— Повече, отколкото би разбрал.

— Защото те принуждавам да се погледнеш и не харесваш това, което виждаш. Това причина ли е да ме убиеш — защото ти предлагам шанс да подредиш собствените си емоции? Подозирам, че това е всичко, което магията на флейтата ти е направила. Предложила ти е възможността да погледнеш отвъд собствените си емоционални бариери.