Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

— Това би ми харесало — каза Арраян.

Фургоните се отдалечиха. Артемис Ентрери дълго гледа назад към полуорките и остави дълго ръцете си да чувстват майсторската работа на Идалия.

През останалата част от деня нямаше събития. Дори Джарлаксъл мълчеше и остави Ентрери сам. Направиха лагера си за нощта и Ентрери избра една от пейките в каруците за легло, най-вече защото така нямаше вероятност някой да спи твърде близо до него. Много му се искаше отново да е сам и си мечтаеше да е достатъчно далеч от всички останали, за да извади флейтата и да се опита да научи повече за магията й.

Поиска да е още по-далеч, когато не много след падането на тихата нощ Калихай се вмъкна във фургона и застана до него.

Отначало той се страхуваше, че тя може да го нападне. Знаеше, че лесно може да я победи и убие с камата си в ръка, но не искаше да го прави.

— Утре пътят няма да бъде чист — каза му полуелфката.

Ентрери се престори на озадачен и се завъртя, за да седне.

— Преди пладне, може би и по-рано, ще се натъкнем на преследвачи, група ездачи, които идват с въпроси и обвинения — поясни тя.

— Какво знаеш?

— Цитаделата на убийците иска да знае за Кантан — обясни Калихай. — Той беше значителен играч в онази тъмна организация, а сега е мъртъв. Според слуховете — от твоята ръка.

— Слуховете твърдят много неща.

— Олгерхан разказа за сблъсъка си със смъртта в замъка. Разказа за кама и падането на Кантан. Много уши освен малката група приятели около полуорка чуха този разказ.

Ентрери гледаше ръката й.

— Архимаг Кнеликт не е Кантан — продължаваше Калихай. — Какъвто и успех да си имал срещу онзи подлец, няма да ти е лесно да го повториш, щом се отнася до Кнеликт. Няма да дойде сам, а мъжете с него няма да са новаци в занаята на убийството.

— Защо ми казваш това?

Жената го изгледа дълго.

— Няма да живея с дълг към Артемис Ентрери — каза тя и се извърна.

Не за пръв път, Ентрери се почувства доволен, че не я е убил.

Зората още беше далече, когато Ентрери и Джарлаксъл се отдалечиха от каруците.

— Думата е „Черен пламък“ — обясни Джарлаксъл, подавайки обсидиановата фигурка на другаря си.

— Черен… — започна Ентрери, но мрачният елф го прекъсна с вдигната ръка и предупреждение.

— Не изричай повикването, преди да си готов да яздиш — обясни Джарлаксъл. — И постави фигурката на земята, преди да го направиш, защото това ще призове чудовищен кон от долните равнини да ти служи. Намерих я у тялото на Мариаброн — интересен предмет за рейнджър от Армията на Кървав камък.

Ентрери изгледа първо него, после фигурката.

— Така че ако си готов, трябва да тръгваме — каза Джарлаксъл.

— След мен ли ще яздиш?

— До теб — каза мрачният елф и извади идентичен предмет от друга от многобройните си кесии.

Ентрери не можа да намери сили дори да поклати глава.

Виковете на кошмарите разцепиха нощта, събудиха другите във фургоните и напомниха на онези, които трябваше да пазят трупата, че би трябвало да го правят.

Ала преди някой от тях да успее да стигне до южната страна на лагера, Ентрери и Джарлаксъл отдавна бяха изчезнали.

Вятърът шибаше косата на Ентрери и блъскаше мантията му, докато кошмарът препускаше и разкъсваше меката тундра с огнените си копита.

Когато зората се пукна, двамата все още бягаха, а конете им не показваха никакви признаци на умора, въпреки че ги бяха отдалечили на много, много мили от фургоните.

Ала дори тогава те откриха, че не са сами.

— Жената е казвала истината — отбеляза Джарлаксъл, когато зад тях и отстрани се появи линия ездачи, които яздеха усилено и целенасочено. — Да се надяваме, че в земите на Кървав камък е пълно с места за криене!

Конете нямаше да ги настигнат, колкото и да ги пришпорваха ездачите им. Адските жребци бяха твърде силни и не се уморяваха. Скоро двамата отново яздеха свободно и знаеха, че са много по-близо до Ваасанската порта.

— Можем да потърсим закрила от крал Гарет — отбеляза Джарлаксъл.

— Докато не научи, че ние сме убили неговата племенница.

— Ние?

Ентрери обърна глава към него и ако в този момент Джарлаксъл не беше ухилен, щеше да скочи и да го удуши.

— Ако Цитаделата на убийците ни преследва, крал Гарет ще е още по-склонен да ни приеме с отворени обятия — каза мрачният елф. — Не обичам да разчитам на такива неща, но докато не опознаем потенциала на новата ни сила, това ще трябва да свърши работа. Е, това и сестрите драконки, които със сигурност ще ни погледнат с ново уважение.