Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

— Искал ли съм помощта ти?

— Приятелите помагат, без да ги молят.

Ентрери въздъхна и поклати глава, но не можеше да отрече нищо от онова, което бе казал мрачният елф.

Раменете му увиснаха малко и Джарлаксъл остави кинжала да падне на земята зад него, вече уверен, че няма да му трябват оръжия.

Изминаха няколко мига, преди Ентрери най-сетне да вдигне поглед към мрачния елф със спокойно лице и да попита:

— Кой си ти?

Джарлаксъл отново се засмя и това беше искрен израз на радост, защото се бе надявал всичко да доведе дотук.

— Е, Артемис Ентрери, нима още не знаеш? Не си ли успял да разбереш нищо?

— С всеки ден разбирам все по-малко.

— Аз съм твоята муза — обяви Джарлаксъл.

— Какво?

— Аз съм онзи, който ще даде смисъл на живота ти, Артемис, приятелю. Ти нямаш ни най-малка представа колко обширни са силите ти. Знаеш колко добре можеш да се прокрадваш в сенките, знаеш много добре колко си способен с меча, но никога не си разбирал какво могат да ти донесат тези заслужени, спечелени сили.

— Приемаш за даденост, че искам нещо.

— О, искаш. Ако само се осмелиш да го пожелаеш.

— Какво? Цитаделата на убийците на Атрогейт? Ще се опитаме ли да ги завладеем?

— Разбира се, като начало.

— Начало?

— Мисли нашироко, приятелю. Избери си голяма цел. Атрогейт ще ни даде знанията и доверието, които ни трябват, за да намерим силна позиция в организацията на Цитаделата — бързо ще разберем дали си струва открито да господстваме над това място или просто тайно да ги контролираме достатъчно, че да станат безопасни за нас.

— Не можем ли вместо това просто да убием досадното малко джудже?

Джарлаксъл се засмя.

— Тук горе има празнина във властта от много години.

— От падането на Зенги.

— Вааса лежи на тепсия за нас.

— Вааса? — Ентрери едва успя да повтори думата, и това бе един от няколкото пъти в целия му живот, когато заекна. — Т-ти би тръгнал срещу крал Гарет?

Джарлаксъл сви рамене.

— Може би. Но има други начини. — Накрая той вдигна скъпоценния драконов череп. — Като начало, сестрите ще научат, че между нас има ново равновесие на силите. И в този камък се крие контролът над замъка и един нов съюзник.

— Съюзник, който ще ни отхапе наполовина.

Джарлаксъл поклати глава.

— Не и докато притежавам неговия талисман. Ние вече си общуваме, уверявам те. Ако избера да го освободя отново, той ще го направи единствено с голяма вяра в мен, защото ако унищожа талисмана, ще унищожа духа на драколича. Напълно.

— Гарет ще изпрати войници в замъка.

— И аз ще им позволя да останат известно време.

— Вааса?

— Най-малко.

— Ще се изправиш срещу легендарен крал паладин?

— Хайде де, не можеш ли да признаеш, че би могло да е забавно?

Ентрери се опита да проговори няколко пъти, но не произнесе нищо разбираемо. Най-накрая той просто поклати глава, въздъхна и се извърна, тръгвайки обратно към равната земя.

— Довери ми се — каза Джарлаксъл.

— Моя муза?

— Твой приятел.

— Премина ли наивният човек глупавото ти малко изпитание? — Кимуриел Облодра попита Джарлаксъл няколко дни по-късно, в сенките под Ваасанската порта.

— Не подценявай Артемис Ентрери — отговори Джарлаксъл, — или колко е ценен за мен… за нас.

— А ти не трябва да надценяваш силата на скъпоценните черепи, които си открил — предупреди го Кимуриел, който тъкмо бе приключил с огледа на двата камъка по молба на Джарлаксъл. Бе говорил с драколича, на име Уршула, и бе потвърдил подозренията на Джарлаксъл, че звярът не би дръзнал да тръгне срещу притежателя на талисмана.

— Те са само началото — каза Джарлаксъл ухилено. — С Артемис Ентрери имаме аудиенция с краля паладин след два дни, малко на юг от тук, в село Кървав камък.

Ще бъдем посрещнати като герои заради постиженията ни във Вааса и като официални свидетели на кончината на героичната племенница на Гарет.

Не можа да сдържи хихикането си заради иронията на последното изречение. Само ако крал Гарет знаеше!

Кимуриел погледна Джарлаксъл, нащрек, разпознавайки онова изражение на увереност и грандиозни планове в очите му, защото бе виждал този поглед на бившия си господар десетки пъти през вековете. Но те не бяха в Подземен мрак, в Мензоберанзан, където Бреган Д’аерте и Джарлаксъл бяха държали много скрити козове.

— Да не си открил друг Креншинибон? — попита псионистът с очевидно отвращение и безпокойство.

— Открих възможност — поправи го Джарлаксъл.