Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Задиша много по-спокойно, когато излезе от мрака и отново се озова в коридора, тичайки на свобода.

И бързо.

Мазна течност, кръв на гаргойли, се стичаше от канала по острието на Нокътя на Шарон. Едно крилато създание се мяташе на пода, смъртно ранено, но отказващо да спре напразното усилие. Друго се спусна към главата на Ентрери, докато последният притичваше по пода. Той се наведе ниско, после още по-ниско и се хвърли напред с претъркулване, приближавайки бързо друго създание, което точно кацаше на пода пред него.

Изправи се бързо и се стрелна напред с насочен меч.

Подобната на камък ръка на гаргойла замахна и парира удара, а Ентрери наведе рамо и удари силно. Могъщото създание едва помръдна и Ентрери изпъшка, когато понесе удара. Камата на убиеца се заби със сила в корема на гаргойла. Ентрери изфуча и отскочи назад, като с движение нагоре отвори широка рана. Понечи да нанесе удар с Нокътя на Шарон отново, но в последния момент отскочи на една страна.

Връхлитащият гаргойл профуча покрай него и се вряза право в ранения си другар.

Ентрери замахна зад летящото създание и със сила стовари Нокътя върху гърба на преминаващия гаргойл.

Създанието изпищя, а прободеният му другар изпъшка и залитна назад. Ентрери не можа да последва оплетените създания, защото в този момент друг гаргойл се спусна бързо към него и го принуди да отстъпи назад.

Хвърли се настрани и се превъртя, минавайки под една маса и удряйки се силно в основата на дълга правоъгълна кутия, изправена до стената. Изправи се с масата над главата си и я метна настрани.

Кутията зад него се отвори със скърцане.

Убиецът поклати глава и погледна назад само за да види топчесто хуманоидно създание, което надничаше от кутията към него. Беше по-грамадно от него, по-грамадно отколкото човек би трябвало да бъде.

Друг голем, досети се убиецът, но сглобен от плът вместо от желязо.

Създанието протегна ръце и Ентрери се дръпна със залитане, обръщайки се колкото да замахне с Нокътя на Шарон към ръката на голема.

Големът излезе, за да го преследва и зад него Ентрери видя задната страна на кутията, фалшивото дъно, което се отвори широко, за да разкрие втори голем от плът.

— Прекрасно — каза убиецът, и отново се наведе, за да избегне поредния връхлитащ гаргойл.

Погледна нагоре и видя как по високия таван се формират и поникват още гаргойли. Кулата оживяваше и създаваше армия, която да я защити.

Ентрери притича през фоайето, но спря рязко щом видя друга форма, която се спускаше насреща му. Отстъпи няколко крачки назад и приготви меча си, после разпозна най-новия си противник.

Джарлаксъл докосна шапката си в поздрав, спря рязкото си спускане и спокойно се озова на пода.

Ентрери се завъртя и отново прекара меча си през протегнатите ръце на голема.

— Радвам се, че най-накрая успя да се появиш — изръмжа убиецът.

— Но се опасявам, че не идвам сам — предупреди Джарлаксъл и думите му накараха убиеца да се обърне отново.

Очите на мрачния елф насочиха погледа на Ентрери нагоре към високия балкон, където личът тичаше към спускащите се стълби.

Личът спря на върха на стълбището и започна да размахва костеливите си пръсти във въздуха.

— Спри звяра! — извика Ентрери.

Той се нахвърли още по-яростно върху голема, размахвайки Нокътя на Шарон. Използваше магията му, за да призове облак от черна пепел. С тази оптична бариера, висяща във въздуха, Ентрери профуча покрай първия голем и промуши със сила втория.

— Трябва да се махаме — извика Джарлаксъл, докато Ентрери се навеждаше отново, за да избегне връхлитащ гаргойл.

— Вратата е запечатана! — изкрещя Ентрери в отговор.

— Побързай и ела! — отвърна мрачният елф.

Ентрери се обърна насред движение и видя как серия зелени мълнии излитат от пръстите на лича, извиват се и се спускат надолу. Пет удариха Джарлаксъл — или щяха да го ударят, само че вместо това бяха погълнати от магията на брошката, — докато другите пет се понесоха безпогрешно към него.

Убиецът хвърли Нокътя на Шарон във въздуха и протегна напред обвитата си в ръкавица ръка, която поемаше стрелите една след друга. Улови меча си и погледна назад, за да види как тънките пръсти на Джарлаксъл му правят знак да го последва. Горе личът се спусна по стълбите.

Ентрери се наведе в последния момент, с усилие избегна силния замах на единия от големите, който най-вероятно щеше да откъсне главата му от раменете.

Изръмжа и се втурна към елфа, прибирайки меча си в ножницата.