Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Джарлаксъл се ухили, докосна шапката си, сви колене и подскочи право нагоре.

Ентрери също скочи и сграбчи Джарлаксъл за колана, докато левитацията на елфа не го засили нагоре, повличайки и него.

Отдолу големите се протегнаха и се замятаха безуспешно към празния въздух. От едната страна нападна гаргойл, който замахна силно към крака на Ентрери.

Убиецът ловко се отдръпна и го изрита в лицето.

Не нанесе кой знае каква щета и гаргойлът атакува отново бързо и яростно или по-скоро започна, но после се изопна и замахна яростно с криле, щом Ентрери протегна ръкавицата си и запрати в обратна посока магическите стрели, с които го бе нападнал личът. Те изпращяха върху черната кожа на гаргойла и създанието се сгърчи.

Въпреки това то отново се нахвърли върху левитиращата двойка, а отгоре се разнесоха писъците на още гаргойли, вече формирани и готови да ги връхлетят.

Но другарите вече бяха стигнали до парапета и Джарлаксъл го сграбчи и се прехвърли, а Ентрери бързо го последва.

— Бягай нагоре! — извика елфът. — Има път!

Ентрери го изгледа за момент, но предвид връхлитащите отгоре и покрай перилото гаргойли и тичащия нагоре по стълбите лич, заповедта на Джарлаксъл изглеждаше очевидна.

Затичаха се обратно по стръмния коридор. По петите им пърхаха гаргойли и принуждаваха Ентрери да се обръща буквално на всяка стъпка, за да ги отблъсне.

— Бързо! — извика Джарлаксъл.

Ентрери хвърли поглед на елфа, видя, че в ръката му има жезъл и само можеше да си представи каква ли разрушителна мощ е затворена в крехкия предмет. Убиецът се хвърли с всички сили напред.

Джарлаксъл насочи жезъла зад Ентрери и произнесе активиращата команда.

В коридора се появи каменна стена, която го блокира от стена до стена и от пода до тавана. Зад нея чуха тупването от сблъсъка на гаргойлите и драскащите звуци, издавани от фрустрираните създания, които изпробваха ноктите си върху непоклатимата преграда.

— Продължавай да тичаш — каза Джарлаксъл на придружителя си. — Големите могат бързо да я разбият, а личът даже няма да бъде забавен от нея.

— Ободряващо — отвърна Ентрери.

Той притича покрай Джарлаксъл и не дочака елфа да го настигне. Все пак погледна назад, когато коридорът се изви така, че каменната стена оставаше извън полезрението им и видя, че предупреждението на Джарлаксъл се превръща в реалност, защото личът се появи и премина право през каменната бариера.

Вратата на най-горната стая на кулата беше затворена, но не и заключена и Ентрери я отвори с рамо.

Спря се рязко и се взря в частично разкъсаната книга и сиянието, носещо се от центъра й. Почувства как някой го блъска по гърба.

— Иди при нея, бързо! — подкани го Джарлаксъл.

Ентрери изтича до книгата и заобиколи пиедестала й от пипала. После видя ясно сияещия череп, пулсиращ със сила и светлина.

С гръм и трясък нещо се вряза в каменната врата, която Джарлаксъл беше затръшнал, и я отвори широко. От една обгоряла точка в центъра й се заиздигаха струйки дим. Отвъд нея по коридора магически се носеше личът, с блестящи очи и зъби, застинали в постоянна немъртва усмивка.

— Няма път за бягство — долетяха думите на създанието, понесени от студения дъх, който нахлу в стаята.

— Грабни черепа — инструктира го Джарлаксъл.

Ентрери протегна лявата си ръка и почувства внезапна пробождаща болка.

— С ръкавицата! — замоли го Джарлаксъл.

— Какво?

— Ръкавицата! — извика мрачният елф и залитна и се разтресе напред-назад, когато го удари поредица светещи в зелено стрели.

Брошката му погълна първите две, после проблесна и изпуши, когато останалите се забиха в него. Две бързи крачки преместиха елфа от полезрението на лича и Джарлаксъл се хвърли надолу и се претърколи в другата част на стаята.

Ентрери остана да се взира в лича през отворената врата, с ясната мисъл, че се е превърнал в основната мишена на ужасяващото създание.

Но Ентрери не се хвърли встрани. Знаеше, че няма накъде да бяга и затова отхвърли тази мисъл. С поглед, вперен в приближаващия враг, и лице, изпълнено с решимост и без следа от страх, убиецът вдигна облечената в ръкавица ръка и я стовари върху сияещия череп.

Личът се спря толкова рязко сякаш се бе блъснал в масивна стена.

Ентрери обаче не го видя, защото в мига, в който ръкавицата му се стовари върху пулсиращия череп, мълнии от енергия се врязаха в него. Мускулите на дясната му ръка се свиха на възел и се усукаха. Зъбите му изтракаха, отхапвайки върха на езика му и започнаха да хапят неконтролируемо, а при всяко отваряне рукваше кръв. Тялото му се стегна и затрепери, обхванато от силни спазми, докато червени и сини електрически мълнии пращяха и искряха през ръкавицата.