Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

— Покажи я тогава.

— Не мога — призна елфът. — Кулата бе създадена от магията на книгата и се контролираше от силите на лич. За да го победим, двамата с Артемис трябваше да я унищожим. Нямаше друг начин.

Илнезара потрепери.

— Жалко — каза тя. — Книга, написана от Зенги, би била много интересна, полезна… и изгодна.

— Кулата трябваше да бъде разрушена. Нямаше друг начин.

— Ако бяхте убили лича, резултатът щеше да е същият. Кулата щеше да умре, па макар и без да се разпада, но никоя от другите й защити нямаше да ви атакува. А дори би било възможно двете със сестра ми да дадем кулата на вас с Ентрери като израз на благодарността ни.

Въпреки празното обещание Джарлаксъл забеляза, че в гласа на драконката се усеща немалка доза раздразнение.

— Лесна задача? — отвърна той, позволявайки сарказмът да надделее в гласа му.

Илнезара прочисти гърлото си, махна презрително с ръка и каза:

— Ставаше дума за незначителен магьосник от Хелиогабалус. Глупак на име Херминикъл Дюпердас. Нима е възможно мъж с подобно име да уплаши великия Джарлаксъл? Може би двете със сестра ми сме надценили теб и човешкия ти приятел.

Джарлаксъл направи нов поклон.

— Незначителен приживе, може би, но личът си е лич, в крайна сметка.

Драконката отново прочисти гърлото си и завъртя сините си очи.

— В най-добрия случай беше посредствен магьосник — много от колегите му ученици го считаха за пълен новак. Дори в немъртвото си състояние не би могъл да бъде прекалено страховит противник за такива като вас двамата.

— Самата кула се надигна в негова защита.

— Не ви изпратихме там, за да разрушите мястото, а да го разучите и да пооткраднете това-онова смъмри го Илнезара. — И ние можехме да го разрушим съвсем лесно.

— Моля, направете го следващия път.

Драконката присви очи, припомняйки на Джарлаксъл, че ще е мъдро, ако си мери приказките.

— Ако не печелим от услугите ти, Джарлаксъл, значи нямаме нужда от теб — предупреди Илнезара. — Наистина ли желаеш това?

Последва трети поклон.

— Не, милейди. Разбира се, че не.

— Херминикъл е открил книгата и я е подценил — обясни Илнезара, сякаш бе забравила за несъгласията им. — Прочел я е, както биха направили обикновено глупавите и любопитни магьосници, и тя го е погълнала, отнемайки магията и жизнената му сила. Книгата го е привързала към кулата, както самата кула се е привързала към него. Когато сте унищожили връзките книгата — сте откраднали споделената от двамата сила и сте унищожили както кулата, така и лича.

— Какво друго бихме могли да направим?

— Ако бяхте убили лича, може би кулата щеше да се разруши — включи се друг женски глас, една идея по-дълбок, по-малко женствен и по-немелодичен от този на Илнезара. Джарлаксъл не бе особено изненадан да види как Тазмикела излиза иззад един параван в дъното на голямата претрупана стая. — Но най-вероятно нямаше, независимо че щяхте да сте унищожили силата, която й даваше живот и форма. И в двата случая опасността щеше да е преминала, но книгата щеше да оцелее. Нима Илнезара още не ти го е обяснила?

— Моля, научи този урок и го запомни добре — инструктира го Илнезара и игриво добави — за следващия път.

— Следващ път? — на Джарлаксъл не му се наложи да симулира интерес.

— Появата на тази книга потвърждава онова, което вече подозирахме — обясни Тазмикела. — Някъде в пустошта на Вааса е открито съкровище на краля вещер. Артефакти на Зенги се появяват из цялата земя.

— Случвало се е и преди в годините след падението му — продължи Илнезара. — От време на време някоя от тъмниците на краля вещер бива открита, някое от мазетата отворено, или пък племе чудовища е победено, и победителите откриват сред зверовете оръжия, жезли или други магически предмети, които глупавите създания не могат да оценят.

— Подозираме, че една от библиотеките на Зенги, може би единствената му библиотека, е била обрана наскоро — добави Тазмикела. — Две книги за изкуството на некромантията — истински томове, а не типичните бълнувания на самодоволни глупави магьосници — бяха закупени в Хълмовете на Полуръста преди не повече от месец.

— От вас, предполагам — отбеляза Джарлаксъл.

— От нашите агенти, естествено — потвърди Илнезара. — Агенти, които за момента са ни донесли повече печалба, отколкото вие двамата с Ентрери.

Джарлаксъл се засмя на обидата и отново се поклони.

— Ако знаехме, че убивайки лича, ще запазим книгата, щяхме да се сражаваме с чудовищното създание още по-ожесточено, уверявам ви. Простете ни липсата на опит. Отскоро сме в тези земи и разказите за краля вещер са все още новост за нас.