— А ти, Парисъс, бързо се приближаваш към джуджето — добави Дейвис Енг.
Той хвърли на Калихай малка торба със сребро и каза:
— Ще се разпени и разкашля и ще обикаля вбесено, щом се върне. Ще съчини глупави стихчета за вас двете.
След което ще излезе навън и ще избие половината чудовища във Вааса само за да ви постави на място. Вероятно ще наеме каруци, за да успее да пренесе ушите.
Никоя от жените не се усмихна.
— Ах, но тези двете могат да се мерят с Атрогейт — добави Праткъс.
Дейвис Енг се разсмя и Калихай направи същото.
Парисъс се присъедини миг по-късно. Можеше ли някой наистина да се мери с Атрогейт?
— В него гори огън, който не съм виждала никога у подобните му — призна Калихай. — И никога не тича по-бързо, дори ако види стотина врагове пред себе си.
— Но ние сме там, точно зад него, и аз също смятам да го задмина — каза Парисъс, най-сетне позволявайки на гордостта си да заговори. — Когато познатите ни ловци погледнат таблата пред Желязната глава, ще видят имената на Парисъс и Калихай, изписани най-отгоре!
— Калихай и Парисъс — поправи я полуелфката.
Дейвис Енг и Праткъс избухнаха в смях.
— Само защото проявихме великодушие при последното убийство — отвърна Дейвис Енг.
— Беше гигант! — отвърнаха и двете жени едновременно.
— След това — отвърна войникът. — И двете щяхте да сте мъртви преди да стигнете до стената, ако Командир Елъри не бе излетяла навън. Само това би трябвало да анулира наградата.
— Така твърдиш ти, кожодер такъв! — изрева предизвикателно Калихай. — Бяхме победили гоблините.
Вашият човек искаше да усети вкуса на битката. Него трябваше да спасява Елъри.
— Командир Елъри — долетя глас от вратата и четирите глави се обърнаха към жената, която с достолепие влезе в стаята.
Праткъс се опита да изглежда сериозен и да покаже респект, но от устата му продължаваха да излизат хихикания, докато стискаше здраво, за да стегне превръзката на Парисъс.
— Командир Елъри — каза с уважение Калихай и се поклони леко в извинение. — Титла, напълно заслужена, макар да изглежда, че всички титли излизат трудно от устните ми. Моля за извинение, командир Елъри, Лейди Драконоубиец.
— Предвид случая, неблагоразумието ти няма значение — отвърна Елъри, опитвайки се да не се изчерви от ласкателната употреба на презимето й — Драконоубиец, име, широко известно из всички земи на Кървав камък.
Технически последното й име беше Пейдопеър, макар Драконоубиец да го предхождаше непосредствено, и употребата от страна на полуелфката на по-известното фамилно име беше определено най-големият комплимент, който можеше да се направи на Елъри. Тя беше висока и слаба, но у нея нямаше нищо крехко, защото бе участвала в много битки и въртеше тежката си брадва от дете. Очите й бяха раздалечени и яркосини, кожата потъмняла, но все още деликатна и изпъстрена с множество лунички по носа. Последните не вредяха на красотата й, а напротив, подсилваха я, добавяйки нещо момичешко в лицето, изпълнено с енергия и сила.
— Исках да добавя това към наградата — тя извади малка кесия от колана си и я хвърли на Калихай. — Допълнителна награда за героичната ви работа от Армията на Кървав камък.
— Обсъждахме дали Атрогейт ще е доволен, когато се завърне — обясни Дейвис Енг и това предизвика усмивка на лицето на Елъри.
— Предполагам, че няма да приеме понижаването в догонващ толкова добре, колкото Мариаброн прие възхода на Атрогейт.
— При цялото ми уважение към Атрогейт — отбеляза Парисъс, — Мариаброн Скиталеца има повече убийства във Вааса отколкото трима ни заедно.
— Трудно може да се спори по този въпрос, макар рейнджърът да не приема награда и да не търси одобрение — отбеляза Дейвис Енг и начинът, по който изрече думите, не остави съмнение, че слага граница между Мариаброн Скиталеца, легендарно име в цяла Дамара, и двете жени.
— Мариаброн е изградил репутацията и състоянието си в първите няколко години след падането на Зенги — добави Елъри. — Щом крал Гарет го забеляза и му даде рицарско звание, нямаше много смисъл да продължи да се състезава за Ваасанските награди. Вероятно нашите две приятелки тук и Атрогейт скоро ще бъдат удостоени с подобна чест.
— Атрогейт, посветен в рицарство от крал Гарет? — изрече Дейвис Енг.
Праткъс се задъхваше толкова шумно в опит да удържи смеха си от абсурдния образ, който извикаха тези думи, че за малко не се прекатури.
— Е, вероятно не и него — съгласи се Елъри, за тяхно удоволствие.
Читать дальше