Р. Салваторе - Обещанието на краля вещер

Мъжът, привлекателен по един суров начин, с гъста черна коса и брада и с кожа, потъмняла от прекараното под слънцето време, изглеждаше доста развеселен.

— Не се смей, Дейвис Енг — отвърна придружителката й, полуелфка, много по-дребничка от Парисъс.

Тя присви поглед и после свирепо разшири очи — и наистина, тези очи бяха всявали страх в много врагове.

Светлосини, почти сиви, очите на Калихай бяха последната гледка за толкова много противници. Тези очи!

Така наситени, че караха мнозина да пренебрегват суровия белег на дясната й буза, където я бе закачила пиратска кука и почти бе разкъсала лицето й, прокарвайки нащърбена линия от бузата през крайчеца на тънките й устни до средата на брадичката. Очите й изглеждаха още по-изумителни заради контраста с дългата черна коса и ъгловатите елфически черти на лицето, което, ако не беше белегът, би било изключително красиво.

Дейвис Енг се изкиска.

— Какво мислиш, Праткъс? — попита той джуджето свещеник. — Тази нейна малка рана изглежда достатъчно неприятна, като да е била нанесена от гигант.

— Това е ухото на гигант! — изръмжа насреща му Парисъс.

— Дребно е за гигант — отвърна Дейвис Енг и се разрови из кесията на колана си, за да извади откъснато ухо и да го задържи пред очите си. — Бих казал, че е дребно за огре, но може и да ме убедите да ви дам парите за наградата за огре.

— Или пък мога да я одера от кожата ти — обади се Калихай.

— С ноктите си, надявам се — отвърна войникът и джуджето се изсмя.

Парисъс го удари по главата, което, естествено, само го накара да се разсмее още по-силно.

— Всеки десет дни все същата игра — отбеляза Праткъс и дори намусената Калихай не можа да не се изкикоти на думите му.

И наистина на всеки десет дни, когато идваше време за плащане на наградите, Дейвис Енг, тя и Парисъс играеха своята дребна игра, спореха за бройката уши — на гоблини, орки, бъгбеъри, хобгоблини и гиганти, — които успешното дуо ловци бяха доставили до Ваасанската порта.

— Само игра, защото този смята да си прибере част от парите на Елъри — каза Калихай.

— Командир Елъри — поправи я Дейвис Енг и тонът му стана по-сериозен.

— Или това, или не може да брои — отвърна Парисъс и изстена, когато Праткъс стегна превръзката на мястото й. — Или не може да различи огре от гигант. Да, това ще да е, предполагам, понеже не е стъпвал извън Дамара от години.

— Воювал съм достатъчно — заспори мъжът.

— През войната с краля вещер ли? — сопна се Парисъс. — Тогава си бил дете.

— Вааса не е и наполовина толкова неопитомена, колкото е била след падането на краля вещер — каза Дейвис Енг. — Когато за пръв път се присъединих към Армията на Кървав камък, из хълмовете изобилстваха всякакви чудовища. Ако крал Гарет бе сметнал за необходимо да плаща награда през тези първи месеци, съкровищницата му без съмнение щеше да е опразнена.

— Убивал ли си гиганти? — попита Калихай и мъжът я изгледа гневно. — Сигурен ли си, че не са били огрета?

Или дори гоблини?

Това предизвика нова вълна смях от Праткъс.

— Ба, този винаги е имал проблем с измерването на нещата — добави Парисъс. — Така твърдят в кръчмата на Желязната глава и в „Калните ботуши и кървавите остриета“. Но смятам, че той не е последователен, защото, ако сега мери, както е мерил тогава, то трябва да е убеден, че сме му дали ухото на титан!

Праткъс се изсмя и разтресе и Парисъс изпъшка, защото той неволно изви превръзката.

Калихай също се смееше и след малко дори Дейвис Енг се присъедини. В края на краищата никога не бе успявал да устои на тези двете.

— Тогава ще го нарека гигант — предаде се той. Бебе гигант.

— В списъците с наградите не забелязах нищо за възраст — каза Калихай, когато Дейвис Енг започна да отброява монетите.

— Убийството си е убийство — съгласи се Енг.

— През последните няколко десетдневки проявяваш особен интерес към печалбите ни — отбеляза Калихай. — Има ли някаква причина?

Праткъс започна да се подхилва и това бе знак за жените. Парисъс измъкна ръката си от неговата и го изгледа заплашително.

— Какво знаеш?

Праткъс погледна към Дейвис Енг, който също се засмя, и кимна.

— Приятелката ти е надминала Атрогейт — обясни джуджето свещеник и погледна към Калихай. — Той ще се върне след няколко десетдневки и няма да е доволен, че времето, прекарано надалеч, го е поставило зад Калихай по спечелени награди.

Погледите, които си размениха Парисъс и Калихай, бяха по-скоро притеснени, отколкото горди. Беше ли тази чест наистина желана, имайки предвид характера на Атрогейт и всеизвестните му връзки с Цитаделата на убийците?